Силен чай, примесен с няколко капки мляко и много подправки с незабравим аромат, които предизвикват сетивата. Напитка, галеща небцето със сладки ласки отначало, но оставяща лют привкус в гърлото, чиято диря усещаш с часове. С това незабравимо питие ме посрещна Гунджа Чокхал в своя ресторант „Гуркха“, където човек може да се наслади на индийска и непалска кухня.

Преди 13 години съдбата довежда Гунджа в България от далечния Непал. Той е професионален готвач и никога не е имал представа, че ще се озове точно тук. През 2002 година му предлагат виза и работа. В момента се занимава с това, което обича, не къде да е, а в центъра на София. Започва да се труди едва на 14 години и разбира, че готвенето е неговата страст. Топлото мляко с мед и мекиците на майка му го вдъхновяват. Той държи на уюта и чистотата, за което сам говори неговият ресторант. Познатите вкусове и културното кътче „Гуркха“ помагат на Гунджа да се чувства по-близко до дома и да запази източната атмосфера.

За работата и пазара на труда в България, през очите на един чужденец, Гунджа разказва:

Аз не търся работата, а работата търси мен. Който има желание, в България винаги може да намери работа. Ако някой иска да прави нещо тук, винаги има шанс. Това е моето мислене. Ако имаш желание, интерес и професия – работиш. Никой от нас не е шеф. Всички сме равни. Всеки трябва да върши това, което може. Никога не мисля, че животът е труден, че в България е трудно и не може да се прави бизнес, че няма работа. Това са просто приказки. Лично аз колкото пъти да търся сервитьори и бармани, не мога да намеря. Не може да се каже, че тук няма работа. Вече 13 години съм тук и винаги успявам да намеря нещо подходящо. Всички си мислят, че в другите държави работата ги чака на готово. Но това не е верният отговор.

Според Гунджа тайната на успеха се крие в равенството между хората, той самият е готвач и сервитьор, както и в това да имаш желание да се бориш с трудностите. Работата никога не идва на готово, а професия „шеф“ не съществува. Любимата поговорка на отдадения готвач е: Има два типа готвачи – главни и гладни. Нещо, с което Гунджа отличава ресторанта си - там няма специалитет на заведението. Специалитетът е това, което клиентите харесват и за всеки той е различен.

Но не всички имигранти и бежанци са щастливци като Гунджа. Не всички имат късмета да намерят работата, за която са мечтали и учили. По последни данни средата в България е по-скоро неблагоприятна за търсене на работа от имигранти или бежанци като най-големите пречки са институциите, бюрокрацията, езикът, специализираният труд и психологията в обществото. До този извод стигнаха експерти от кръглата маса по трудова заетост на висококвалифицирани кадри в България. Според тях държавата бяга от интеграция и има по-скоро недостиг на работна ръка в секторите, които не изискват висше образование. Сайтът jobs4migrants.bgбе предложен като частично решение на проблема с безработицата сред новодошлите. Очаква се в бъдеще да бъдат направени иновации в системата, които да помогнат на пристигащите и да улеснят процедурата по получаване на работна виза.