България ще се изправи пред социален проблем, ако Гърция и кредиторите й не постигнат споразумение. Това коментира за Радио България макроикономистът Георги Ганев. При евентуален черен сценарий, анализаторът предвижда сериозно намаляване на заетостта в южната ни съседка и загуба на работни места при българските граждани, пребиваващи там временно или постоянно.
Ако преговорите в Брюксел между гръцката делегация и кредиторите не доведат до споразумение, страната може да се окаже в невъзможност да обслужи външния си дълг. В края на миналата седмица Гърция трябваше да извърши плащане към МВФ, но не го направи. Според изявление на министъра на икономиката Георгиос Статакис пред „Ройтерс”, забавянето се налага, за да се обединят четири плащания, дължими в края на юни с общ размер от 1,6 млрд, евро. Много анализатори обаче говорят за опасност от дефолт на Гърция, или невъзможност за обслужване на външния дълг.
Положителната динамика на гръцката икономика от миналата година, в резултат на все пак проведените в бюджета и в определени икономически сфери реформи, започнаха да дават видим резултат, но с изборната победа на „Сириза” от началото на годината, реформите спряха. Макар че формално Гърция спори с кредиторите за размера на ДДС, изпълнението на бюджета и дефицита по него, действителните причини са политически и опират до невъзможността на управляващата партия да изпълни поетите предизборни обещания.
Според Ганев, ако не се постигне споразумение между Гърция и ЕС, има два сценария: страната да обяви дефолт и да излезе от еврозоната, или да обяви дефолт, като остане в еврозоната. Първият вариант вещае банкова криза, обезценяване на новата валута и драстичен спад на покупателната способност и спестяванията, както и удар върху корабоплаването, което е тясно свързано със собствеността на банките.
Ако просто обявят дефолт без да напускат еврото, това е един любопитен междинен сценарий, защото прочетохме, че огромното мнозинство ¾ от гърците искат запазване на еврото. Тогава сме изправени пред варианта, по който гръцкото правителство, понеже не може да си печата пари, просто няма с какво да плаща няколко месеца заплати и пенсии.
Политическата цена на подобна ситуация, може да е оставка на кабинета и предсрочни парламентарни избори. България преживя дефолт по време на първия кабинет на Андрей Луканов (февруари-септември 1990). Той спечели и следващите парламентарни избори, но страната ни остана в изолация до 1994-та, когато уреди отношенията с кредиторите си.
Според Ганев, независимо от развитието на кризата в Гърция, няма особени опасения за гръцките банки у нас:
От няколко години насам, те са подложени на по-строго наблюдение за гръцки риск, отколкото другите български банки. И затова в момента експозицията им е много малка. Ако майките на нашите банки изпаднат в затруднение с ликвидността, най-вероято те ще продадат клоновете си. Много български банки са минали през подобно преструктуриране. След 3 години осъзнаване в ЕС и България, че в Гърция може да се развие доста неприятен финансов сценарий, има издигнати сериозни „карантинни” буфери около тази възможност и не би трябвало да има сериозен проблем.
Ганев не очаква и сериозни проблеми с износа на български стоки за Гърция. Той коментира, че конюнктурата в Гърция е доста лоша вече 4 години:
Проблемите за Гърция започнаха през 2011-а. Нашият износ обаче не е особено намалял, дори се е увеличил спрямо 2010-а, но не както спрямо други външни пазари през този период. Ако Гърция напусне еврозоната и направи своя по-слаба валута, в рамките на 1-2 години, нашият износ за Гърция ще намалее доста, а вносът ще се увеличи. Това ще се стимулира потребителите, защото зехтинът и маслините временно ще поевтинеят.
В икономиката на Гърция трябва да се предприемат реформи, иначе страната ще продължи да обеднява. Въпрос на политическо решение е, дали тези реформи ще бъдат предприети от сегашния или от следващия кабинет.
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на лично его и собствени сметки. Така изглеждаше 2024 година в политически план. Като резултат от..
Протокол за сътрудничество и обмен между Министерствата на образованието и науката в България и Украйна за 4 учебни години до 2028-а бе подписан във видеоконферентен режим. С подписите си министрите Галин Цоков и Оксен Лисовий уреждат обучението на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв на Балканския полуостров, съобщават от театъра на страницата във Фейсбук, след като от..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..