Израел – страната на контрастите, вдъхновява младия фотограф Андрей Рашев да представи цветни фотоси от пътуването си в Обетованата земя. Неговата изложба „Израел – история, религия, бъдеще” е подредена в градинката пред Народния театър „Иван Вазов” и е посветена на 72-та годишнина от спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война. Фотографиите са едновременно възпоменание за миналото, но и надежда за бъдещето на цял един народ.

При посещението ми в Израел се вдъхнових от хората и от енергията на местата, които обиколих – казва Андрей. Представата за Божи гроб е много по-различна от действителността – там те обзема неописуемо чувство и именно това чувство ме е водило, докато снимах всеки кадър от изложбата си. Стремил съм се да представя моята гледна точка и съм бягал от типичните туристически снимки. Когато човек посещава ново място, снима не толкова впечатляващи кадри, а аз опитах да потърся по-различната гледна точка.

Момиче във военна униформа в Тел Авив е обичайна гледка. И тъй като населението на Израел е съставено от емигранти от около сто страни, по горещите улици може да се види всичко – от ортодоксални евреи в традиционни облекла и мъже в модерни дрехи, но с кипа (типичната еврейска шапчица на главата) до жени с шалове, забрадки или в съвременен европейски вид.

Хората в Израел са усмихнати и добронамерени и няма напрежение дори в Йерусалим, където са събрани три религии, взаимодействащи си в синхрон. Малко пресилено е това, което се говори за страната, защото истинският живот е в хармония. Децата, които тичат навсякъде – за тях няма значение от коя религия са, те са просто деца – играят едни с други и са свободни. И това беше една от причините да акцентирам върху бъдещето на Израел, тъй като бъдещето са именно децата и от тях зависи как ще се развият по-нататък всички взаимоотношения.

С Андрей Рашев заставаме пред неговите най-любими фотографии.

Това са мюсюлмански деца, които са закачили на колелото си червено сърце. В първия момент беше трудно да се забележи, защото кадърът е черно-бял, затова умишлено съм акцентирал върху червеното сърце. Те не търсят конфликт, те са добри. И фактът, че едно мюсюлманско дете е сложило червено сърце върху колелото си, говори достатъчно за отношението им към останалите хора. Друг интересен кадър заснех на влизане в Божи гроб – видях от купола на храма да се спуска лъч светлина, съвпадащ точно с камъка, където е святото място на Исус Христос. Останах безмълвен. Този кадър не е обработен, той е като частица от божественото, случило се пред очите ми, и все още не мога да си го обясня. Търсил съм в интернет, но така и не намерих нещо подобно с тази сила на лъча. И още един любим кадър – на една стена в Стария град на Тел Авив видях интересен графит, който говори за цялото настроение и идея. Този кадър стана мото на моята изложба. Той изобразява ярко червено сърце, а до него още едно оранжево сърце, в което са изографисани религиозните знаци на исляма, християнството и юдеизма. Към червеното сърце сочи знак за по-голямо, т.е. любовта трябва да бъде по-голяма от различията между отделните религии.

Изложбата съвпада с решението на Столична община в градинката до Народното събрание да бъде издигнат паметник по повод на седемдесетата годишнина от спасяването на българските евреи, отбелязана през 2013 г. Същият паметник ще бъде поставен и на пристанището в Яфа – града, заселен с наши евреи при масовото им преселение в Израел през 1948-1949 г. За символното значение на този акт Максим Бенвенисти – председател на Организацията на евреите в България „Шалом”, каза:

Българските евреи живеят по цял свят, а техните потомци – у нас и в Израел. България е нашата родина, Израел е земята на нашите отци. Нормално е да почетем един уникален факт, какъвто няма по света – България не просто е спасила евреите си от изтребление, но е спасила българската еврейска общност (за разлика от Дания, чиито евреи са били преместени в Швеция). Обединените българи – и духовниците, и някои политически лидери, са защитавали евреите в продължение на четири години, а не са ги преместили на друго място. Това е символното значение на двата паметника – там, където живеят най-много потомци на българските евреи, спасението им не бива никога да се забравя.

Изложбата пред Народния театър е организирана с подкрепата на Израелското посолство у нас и на Организацията на евреите в България „Шалом”.

Снимки: shalompr.org