Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българското земеделие все още търси приоритетите си

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Липса на национални цели – това е основният проблем на българското селско стопанство. Изводът е на Института за икономически изследвания на БАН, направен след мащабно изследване на разходването на европейските средства по първия програмен период 2007-2013 г. по ОП „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони.

Според икономистите от БАН, България е усвоила около 80 процента от средствата по тези програми или около 6,3 млрд. евро. Въпреки значителното финансиране, отсъстват ясно формулирани приоритети. Така парите не са допринесли за развитие на конкурентоспособно селско стопанство, което произвежда продукция с висока добавена стойност.

Приоритетите се размиват – коментира доц. Огнян Боюклиев. – Като че ли целта е да усвоим парите, не да постигнем ефект, да съживим земеделието и да го направим отново водещ отрасъл. След 2007-ма, когато европейските пари влизат в българското земеделие, брутната добавена стойност намалява, но БВП на страната е относително стабилен. Средствата са насочени основно към зърнопроизводство. България произвежда около 3,5 – 4 млн. тона зърно средногодишно. Преди 25 години обаче страната ни е произвеждала около 14 млн. тона зърно. Днес, ние сме един от големите износители на зърно, но преди 25 години – то не се е изнасяло, защото е служило за фураж, който от своя страна се е трансформирал в продукти с добавена стойност като мляко и млечни продукти, хляб и др. Преди 25 години страната ни е един от големите производители на плодове и зеленчуци, които са задоволявали потребностите на вътрешния пазар. В момента 80% от селскостопанската ни продукция е зърно.

Ако в зърното имаме 5% добавена стойност, в „чинията на туриста”, тя е 20 пъти повече, подчерта икономистът. От зърнопроизводството губим около 750 милиона лв. добавена стойност и хиляди работни места. Според Боюклиев, България не разполага с голяма територия, затова тя не може да се конкурира с производители на зърно като Казахстан, Украйна, САЩ, Канада и др.:

Дали ще се произвежда зърно, домати или ябълки – субсидията е една и съща. Голяма част от нашите земеделски производители са градски фирми, които на практика изпомпват субсидията. Някои от тях са големи фермери, а други инвеститори, които търсят най-бързия път за парите си. В случая виновни са не фирмите, а националната политика. Ако целите, които сме си поставили са да усвоим средствата, постигната е добра усвояемост.

Като недостатък на досегашната политика в селското стопанство се посочва липсата на конкурентоспособни семейни ферми. Плащанията са насочени предимно към големите фирми: 3-4 процента от земеделските производители са усвоили 78 на сто от субсидиите. Малките и средни земеделци са ощетени по два начина: те получават по-малки като обща стойност субсидии, защото плащанията са на единица площ. От друга страна, те нямат капацитет да подготвят проекти за финансиране по европейските програми. В Полша подобен проблем е бил решен с помощта на Селскостопанската академия. У нас това не се случва.

Европейските пари са усвоявани напълно законно, но поради липсата на национални механизми, които да накарат производителите да превърнат зърното във фуражи или да се ангажират с производство, на базата на зърното, което е с висока добавена стойност, общият ефект за икономиката ни е нисък.

Отсъстват и политики, които да насърчават производството на уникални за българския климат продукти като плодове и зеленчуци, мед, розово масло, ориенталски тютюни, бялото саламурено сирене, мляко, кашкавал и др.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 8

В осмия брой на предаването с водещ Красимир Мартинов разказваме за б ългарските стъпки в далечна Бразилия, описани в книгата на Даниел Методиев. От Венета Николова научаваме какво  предлага българската закусвалня на Шошана в Сао Пауло, а с..

публикувано на 11.07.24 в 12:00

Сървайвър по български или как оцеляват хората от с. Радево

Село Радево се намира в Североизточна България, в община Аксаково, недалеч от морската ни столица Варна. Разстоянието е около 30-40 мин. път с кола. В Радево постоянно има не повече от 60 жители, като повечето са на възраст над 60-70 години, а за..

публикувано на 11.07.24 в 10:25
Димитър Главчев

България иска от Скопие връщане към договора за добросъседство от 2017 г.

"Обсъдихме, как НАТО да стане по по-силен, залагайки на колективното, като същевременно бъде усилена отбраната на всяка страна член", заяви служебният премиер Димитър Главчев. Той добави, че в дискусиите във Вашингтон на срещата на върха по повод 75-тата..

публикувано на 11.07.24 в 08:54