Една от целите на новата здравна стратегия на България предвижда отделянето от НЗОК на повече средства за лечение на пациентите с по-евтини генерични лекарства, което би довело до значителни икономии на публичен ресурс. Според председателя на съвета на директорите на „Софарма” Огнян Донев в момента не се наблюдава реална прогенерична политика от страна на държавата, а само намерения за такава.

Всички ние чакаме да видим каква точно ще е политиката в тази област. Трябва да се намери такава формула в полза на пациента, където да има баланс между иновативни и генерични лекарства. Генеричните лекарства може да бъдат произвеждани от всяка фармацевтична компания след отпадане на патента на иновативния продукт. Изпълнителната агенция по лекарствата е тази, която доказва еквивалентността на генеричния продукт спрямо съответния оригинал и е въпрос на информираност на потребителите, че могат да купят едно и също нещо на различни цени. В една система, в която финансовите средства не са достатъчни управляващите трябва да намерят начин, който дава възможност на хората да се възползват и от по-евтини терапии, които имат същите резултати. Противопоставянето на оригинални и генерични лекарства съществува от десетилетия и се създава неправилното схващане в много от потребителите, че едното е по-добро, а другото е по-лошо, а говорим за еднакви неща. Ние сме за това да има и иновативни и генерични лекарства, защото при новите лечения, особено когато молекулата е с по-добри качества, обществото трябва да има пари. За да има пари за скъпо струващи нови медикаменти, то трябва да прави икономии там, където е възможно, и тогава идваме ние – генеричните производители.

Новата здравна реформа предвижда създаването на централизирана електронна система за закупуване на медицински изделия и апаратура за лечебните заведения. Според Огнян Донев това е една добра идея, защото този, който предлага най-добри условия на доставка, трябва бъде предпочетен пред останалите, което би довело до икономия на финансови средства. Това обаче ще доведе до допълнителна концентрация на фармацевтичния бранш. В момента в България 4 големи фирми държат 85% от доставките, както за аптечния пазар, така и за болниците. Общият брой на фирмите в тази област е около 300-400. Сами разбирате, че най-добри условия могат да предложат тези, които правят икономии от мащаба, т.е. големите компании, заявява Донев.

България е една от страните в ЕС с най висок ДДС върху лекарствата. Необходимо ли е понижаване на този данък или въвеждане на диференцирана ставка върху различните лекарства?

България е една от малкото страни в Европа, която прилага пълната ставка от 20% и спрямо медикаментите. В същото време много други браншове също настояват за премахване на ДДС. Българската администрация като цяло не е в състояние да положи този труд и да има такава информационна система, която да и позволи да борави с различни ставки на ДДС. Затова аз лично съм песимист, че това може да се случи, въпреки че би било от полза на потребителите. Ако има диференцирани ставки, държавата неминуемо ще раздуе администрацията. Затова аз лично приветствам еднаквата ставка. Изключение прави единствено туризма, който успя да постигне по-ниска ставка, която стимулира привличането на валутни ресурси в България. По отношение на медикаментите е много по важно оскъдният обществен ресурс, който се дава за лекарства да бъде прилаган към социално значимите заболявания. В чужбина казват, че България има екзотична здравна каса, т.е. борим с много пари значими заболявания, от които са засегнати обаче малка част от Българското население. Разбира се много е трудно от морална гледна точка да се каже кое заболяване е значимо, но при недостигащия финансов ресурс страната трябва да използва повечето средства за лечение на сърдечните и други заболявания, които касаят по голяма част от българския народ.

През последните месеци българските компании и в частност „Софарма” изнасят по-малко лекарства на руския и украинския пазар. По думите на Огнян Донев, това се дължи на девалвацията на местните валути, в резултат на което платежоспособното търсене на населението в тези държави е намаляло. Това касае и българския туризъм, който привлича по малко туристи от тези страни.

При това положение бюджетът на хората става недостатъчен, за да покрие по-скъпите цени на вносните стоки и зад това не трябва да се търси друг подтекст, като например политически отношения, – отбелязва Огнян Донев. – Като цяло ние във фармацевтичния бранш сме малко привилегировани, защото става въпрос за стока от първа необходимост, т.е. когато човек започва да прави икономии, той не ги прави от лекарства, а от някои луксозни стоки, пътувания в чужбина и т.н.

Ще повлияе ли планираното повишение на цената на електрическата енергия за промишлените потребители върху дейността на вашата компания?

Всяко поскъпване на суровини, материали или електроенергия влияе отрицателно върху бизнеса. Ние не сме толкова ощетени, защото нашето производство не еенергоемко. Има обаче компании от други отрасли, на които това повишение ще се отрази много негативно, там където електроенергията представлява една съществена част от себестойността на произвежданата продукция. Очевидно ще спадне тяхната конкурентоспособност и те може да потърсят друга страна за производство, където цената на електроенергията е по-ниска за промишлеността. В България цената на електроенергията не трябва да се използва за социални цели. Страната ни е една от малкото държави, в която индустрията плаща по-висока цена за електрическа енергия, отколкото домакинствата. Като цяло подхода за определяне на тези цени в България е неправилен и аз оставам с впечатлението, че политиците нямат интерес да решат трайно този проблем.

Необходима ли е по-строга регулация на пазара на хранителни добавки?

Обикновено чуваме за такива намерения, когато възникне скандал. Последният случай беше отново с Българския национален отбор по щанги. Хранителните добавки са на свободния пазар, но ако една добавка съдържа активна субстанция, която е елемент на производство на медикамент, то тя трябва да бъде контролирана не от Агенцията по храните, а от Изпълнителната агенция по лекарствата и респективно да бъде подложена на тази конкуренция, в която участваме всички ние, т.е. при равни условия. Всички производители на хранителни добавки, които имат претенцията, че техните продукти имат положителни ефект върху здравето трябва да го докажат чрез клинични изследвания.