Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Еньовден – най-магическото време от годината

БНР Новини
Снимка: БГНЕС
На 24 юни християнската църква отбелязва рождението на Св. пророк Йоан Кръстител, което почти съвпада с лятното слънцестоене – най-дългият ден в годината. Подобно на зимното слънцестоене, което пък е близо до Рождество Христово, този ден се посреща с тържествени ритуали из цяла Европа от най-древни времена. По нашите земи празникът е известен като Еньовден или Яневден. Макар да става дума за християнския пророк Свети Йоан, в народните песни и вярвания срещаме един по-различен образ – Еньо или Яньо, митичен герой, свързан със силата на слънцето, който носи плодородие, здраве и щастлив брак на младите девойки. Смята се, че на този ден енергията на слънцето е най-мощна и по магичен начин тя се предава на водата и на лековитите билки.

Според вярванията точно на Еньовден слънцето достига крайната точка на своя път към лятото, почива си и тръгва обратно към зимата. То спира за малко на небесния свод и трепти, играе. Който го види в тоя миг, ще бъде благословен, затова народната вяра препоръчва да станем още по тъмно и да посрещнем изгрева на открито.

Вярва се още, че слънцето се къпе в реките и езерата и водите им стават лековити. В миналото стари и млади гледали да се изкъпят по изгрев в близката река или да се отъркалят в росата за здраве. Имало и вълшебни изворчета, които избликвали само на Еньовден и водите им целели всякакви болести. Старите етнографи съобщават, че са били свидетели на подобни явления, макар и да звучат невероятно за съвременния човек. Денят е важен и за иманярите: в навечерието му заровеното в земята злато, символичен еквивалент на слънцето, излъчва особен син пламък и така тайната му се разкрива на късметлиите.

Важно място на празника имат и билките. Те трябва да се откъснат преди изгрев слънце, когато са най-лековити. Още по тъмно полята и ливадите се изпълвали с моми, невести и баби, които берели целебните треви. От тях правели особени еньовски китки и ги окачвали под стрехите на къщите – да пазят от злини и да помагат срещу болести и магии. С тях болните се запойвали (давали им да пият от отварата), поливали ги или ги опушвали. Плетели се и големи еньовски венци, в които задължително слагали вратига, комунига, тинтява и еньовче. В народните представи те имат магическата способност да предпазват от змейове и самодиви, затова през венците се промушвали всички жени и деца. Подобни венци се плетат и до днес в Етнографския комплекс „Етъра” край Габрово.

На Еньовден също се гадае за любов и брак. В различни части на страната момите използват различни техники, за да научат за кого ще се задомят. Някъде замесват солена питка от откраднато брашно, слагат под възглавницата си залък от нея и чакат да видят кой ще се появи в съня им. Другаде оставят на покрива огледало: момъкът, който им го донесе насън, е бъдещият жених. Популярно е също напяването на китки: в нощта срещу празника с обредни песни и хорà момите наливат вода в нов бакър и я отнасят в дома на една от тях. Там всяка поставя китката си, белязана с особен нишан (белег) и на заранта с обредни наричания се разкрива какъв съпруг ще ѝ се падне. На много места се изпълнява и обичаят Еньова буля, при който малко момиче се облича като булка и момите обикалят с него селото и нивите.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Националният етнографски музей с... разкази по Коледа

Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения?   Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за…  разкази по Коледа“, с..

публикувано на 21.12.24 в 19:58

Игнажден – празник зареден с очакването на Младия Бог и прераждането на Слънцето

Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..

публикувано на 20.12.24 в 04:30
Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15