Тази пролет в българските медии се лансираше идеята, че бойната ни авиация може да охранява и въздушното пространство на Македония, ако Скопие приеме това и ако София закупи нови многоцелеви изтребители. Тази седмица, макар и за кратко време, се появи идеята охраната на небето на България да бъде споделена от националните ВВС с авиация на някоя друга страна – членка на НАТО. Премиерът Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев бързо отхвърлиха това. Според премиера, в момента България не може да си позволи закупуване на нови изтребители, а охраната може да продължи да се осъществява след ремонт на сегашните руски изтребители МиГ-29. Президентът също е за ремонт на руските машини и самостоятелна въздушна охрана, но за разлика от премиера смята, че трябва да бъдат купени и нови изтребители. Министърът на отбраната Николай Ненчев споделя, че България сама трябва да охранява въздушното си пространство и очаква да се стигне до споразумение за ремонт на МИГ-овете с Полша. Според руската страна, обаче, Полша няма лиценз за подобно нещо. Многообразието на вариантите и честотата, с която те се сменят, говори за лутане по неотложни въпроси. Лутане по въпроси за капацитета на Военновъздушните сили в момент на напрежение в региона на Черно море, на чести полети на руски самолети в близост до България и на ангажименти към НАТО за бойни дежурства във връзка с това. Неотложни въпроси в момент и на множество неизвестни, защото България може да разчита на изтребителите МИГ-29 само до средата на идната година; дотогава няма техническа възможност да приеме на въоръжение нови машини; няма финансови средства за това, няма и съгласие с идеята охраната на българското небе да бъде поета от други държави. Ситуацията изглежда твърде нестандартна и сложна, за да бъде преодоляна със стандартни и лесни решения. Изход изглежда ще се търси и намери, на всяка цена, с помощ отвън.