В момент на високо напрежение в ЕС около гръцката криза, президентът Росен Плевнелиев и външният министър Даниел Митов направиха официално посещение в Украйна. Български държавен глава не беше посещавал тази страна от 12 години насам и вероятно за прекъсване на продължителната пауза е имало сериозни причини. Разговорите оставиха впечатление, че основно предназначение на визитата е било София да засвидетелства още веднъж политическата си подкрепа за Украйна в споровете й с Русия.
Президентът Плевнелиев отиде в Киев в момент на драматични развития в газовия конфликт между Русия и Украйна.Дни преди визитата преговорите за газовите доставки между Украйна, Русия и ЕС не постигнаха резултат.Руската страна не се съгласи с исканата от Киев отстъпка от цената на газа, Украйна престана да купува руски газ, а „Газпром” обяви, че ще се откаже от транзита на газ през Украйна след 2019 г. и няма да го възстановява при никакви обстоятелства. Киев желае да продължи да транзитира руски газ за Европа, но може да получава такъв и по реверсивни връзки със Словакия, Унгария и Полша. Очаква се украинското правителство идната седмица да преговаряс Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и с МВФ, за финансова помощ за закупуване на необходимите количества газ, които да нагнети в подземните си хранилища за следващия есенно-зимен период.България не може да е безучастна към ставащото, защото през Украйна минава почти всичкото синьо гориво, което консумира. При създалата се ситуация в Киев президентът Плевнелиев декларира, че икономически много по-целесъобразно е да се ползват наличните и добре изградени газопреносни мрежи на Украйна и България, отколкото да се инвестират милиарди в нови проекти. И открито зае страната Украйна в спора, като коментира, че газът не е оръжие, а стока, която производителите трябва да транспортират и продават в Европа на пазарни цени и при спазване на договорите. За да не ставало пак така, че България да си плаща доставките на руски газ, а насред зима да се оказва без такива, както през 2008-2009 г., заради споровете на „Газпром” с Украйна. Президентът настоя още, че търговията с газ трябва да е съобразена с изискването на ЕС всяка държава да има три алтернативни доставчика и три алтернативни маршрута.
Визитата съвпадна и с момент на нови преговори в Минск в рамките на Контактната група за Украйна. Групата е съставена от представители на Киев, Москва, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и от проруски сепаратисти, които очакваха към Русия да се присъедини и източната част на Украйна, подобно на Крим. Насред новия кръг преговори по този болезнен въпрос, в Киев президентът Плевнелиев категорично повтори, че България подкрепя суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна, не признава и няма да признае анексирането на Крим и Севастопол, и смята, че изходът от кризата в Донбас, Източна Украйна, минава през изпълнението на Минските споразумения. Така застана на страната на Киев и по този проблем.
Украинският президент Петро Порошенко обяви, че ще започне работа по изграждането на транспортен коридор, който да тръгне от Одеса, след което да се свърже с Румъния и България, а президентът Плевнелиев - че ще се работи за възстановяване на фериботната връзка между българското пристанище Варна и украинското пристанище Иличовск, Одеска област. И аргументира икономическата целесъобразност на проекта като даде за пример възстановената корабната линия между Бургас и Поти, която по думите му е превърнала България във втори по големина експортен пазар за Грузия.
Разговорите бяха съпроводени с обсъждания на положението на многохилядното българско малцинство в Украйна. Както обичайно, българската страна изрази благодарност за украинската политика спрямо етническите българи. Външният министър Даниел Митов изрази задоволство, че българският телевизионният канал „БНТ Свят” вече се излъчва в градовете Одеса и Измаил и изказа очакване скоро този канал да бъде достъпен и в други градове, като според него това е от изключително значение за историческото съхранение на българската общност там и за повишаване на нейната информираност за ЕС и НАТО, допринасяйки още по-активно за единението на Украйна и нейния европейски път. Интеграцията на Украйна в ЕС впрочем присъства по един или друг начин в практически всички разговори по време на президентската визита като тема, която силно обединява двете страни.
По информация на българското посолство в Берлин към момента няма данни за пострадали български граждани след терористичната атака в град Магдебург, при която автомобил се вряза в коледния базар в града. Посолството е в постоянен контакт с местните..
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..