Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1994 г. – Лятото, в което Господ беше българин

БНР Новини
Снимка: архив

Лятото на 1994 г., Световното първенство по футбол в Съединените щати. България участва за шести път на световни финали. Всъщност участва, защото 9 месеца по-рано Господ „стана българин”. На 17 ноември на стадион Парк де пренс в Париж се решаваше кой – Франция или България ще се класира за САЩ-94. Тогава, при резултат 1:1 (който класира Франция), в последната минута Емил Костадинов наниза фантастичен гол във вратата на Бернар Лама и попари „петлите”. В този миг в ефира на Българската национална телевизия прозвуча и крилатата фраза „Господ е българин“, изречена от легендарния футболен коментатор Николай Колев-Мичмана.

Другото е история като в приказките. Господ изглежда остана поне за известно време българин, защото Националният отбор на България, или, както ще ги наричат завинаги – „Пеневата чета”, успя да запише най-голямото постижение на българския футбол, класирайки се на полуфинала на световното първенство. Победата над Гърция с 4:0 в груповата фаза е първата такава изобщо, отбелязана от „трикольорите” на световни финали. В групата националите остават втори с равни точки с първия Нигерия (но с по-лоша голова разлика и с загуба от тях) и с третия Аржентина (с равна голова разлика но с победа над Аржентина). В осминафиналите националите отстраняват Мексико с 4:2 след дузпи (1:1 в редовното време и продълженията). На четвърт финала България се изправя срещу световния шампион Германия. Йордан Лечков бележи втория гол срещу ГерманияСлед 0:0 в първото полувреме немците повеждат с гол на Лотар Матеус от дузпа. Това не обезкуражава българите и те само за 3 минути, в 75-ата и 78-мата, повеждат с 2:1 с голове на Христо Стоичков и Йордан Лечков. На полуфинала срещу Италия България играе вяло през първото полувреме и позволява на Италия да поведе с 2:0 с голове на Роберто Баджо. Христо Стоичков връща един гол от дузпа преди почивката. През второто полувреме националите излизат много мотивирани, но италианците успешно им противодействат. В 70-тата минута Алесандро Костакурта играе с ръка в наказателното поле на Италия, но френският съдия Киню не отсъжда дузпа. В крайна сметка мачът завършва със загуба за България с 1:2. На мача за 3-тото място България пада от Швеция с 0:4 и остава на 4-то място в крайното класиране. Останаха, разбира се, известни съмнения, които 20 години по-късно самият голмайстор на световното Христо Стоичков изрази публично, а именно, че ФИФА не е позволила да играем на финала на Световното първенство в САЩ през 1994 година. И че действията на скандалния рефер Жоел Киню, който напълно тенденциозно ни спъна на полуфинала срещу Италия, са били наредени директно от централата на ФИФА. И по-конкретно тогавашният президент Жоао Хавеланж, бившият шеф на бразилския футбол Рикардо Тейшейра и Сеп Блатер. Това са хората, които ни спряха да играем финал срещу Бразилия. А не отборът на Италия, сподели Христо Стоичков в интервю за бразилския телевизионен канал „Глобо“. Камата има и напълно логично обяснение за действията на ФИФА. А именно фактът, че финал между Бразилия и България нямаше да предизвика такъв интерес, както финал между Бразилия и Италия. Които не бяха спорили за титлата от 24 години. Дали е така, само Господ знае и тези тримата.

Тъй или инак това беше лятото, което нарекоха „Американското лято“ и всеки знае, че това ще рече – лятото на българския триумф, който изкара цял един народ по улиците. Не само го изкара, а го обедини, поне докато траеше еуфорията. И как иначе! Ето как ги посрещнаха тогава на Националния стадион „Васил Левски“ в София, чуйте запис от словото на президента на България Желю Желев, пазен в Златния фонд на БНР:

Добре дошли в обятията на майка България, скъпи футболисти. Българският народ, нашите сънародници в чужбина, в България, нашите съседи ви благодарят за всичко, което направихте през изминалите 30 дни. Вие сторихте за България толкова, колкото не са успели да направят всички дипломати и политици през този век.

Впрочем тогава „народният“ подем наред с „българи, юнаци“ роди и друг възглас: „Стоичков – президент“. И ако тогава имаше избори за президент…, кой знае!

И след като тогава посрещането беше в столицата, разбира се, чест им беше оказана и от градоначалника на София Александър Янчулев:

Юначни българи, благодарим ви за огромната радост, която ни дарихте, като направихте България четвъртата футболна сила в света. Скъпи футболисти, за по-малко от един месец, вие ни върнахте самочувствието и гордостта на българи. Целият свят заговори с почит и уважение за България и за нейната столица. Затова напълно основателно Столичният общински съвет единодушно ви обяви за почетни граждани на София, с което вие вписахте вашите имена в златната книга на столицата. Връчвайки почетния знак на София ние изказваме уважението си към вас и към подвига ви на достойни наши съграждани.

Това беше, за втори път в историята ни, „пиянството на един народ“. Да си припомним, кои бяха тогава и завинаги неговите герои, Пеневата чета: Борислав Михайлов – вратар, Емил Кременлиев – защитник, Трифон Иванов – защитник, Цанко Цветанов – защитник, Петър Хубчев – защитник, Илиян Киряков – защитник, Николай Илиев – защитник, Златко Янков – полузащитник, Красимир Балъков – полузащитник, Йордан Лечков – полузащитник, Емил Костадинов – дясно крило, Христо Стоичков – ляво крило, Даниел Боримиров – халф, Ивайло Йорданов – нападател, халф, Наско Сираков – нападател, Бончо Генчев – нападател, Петър Михтарски – нападател, Ивайло Андонов – нападател, Велко Йотов – нападател, Петър Александров – нападател. Треньор: Димитър Пенев.

Нека в тяхна чест прозвучи песента на Георги Минчев, която е преклонение към онова чудо, което те сътвориха.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Екипажът на космическия кораб „Союз ТМ-5” Александър Александров, Виктор Савиних и Анатолий Соловьов

1988 г. – България става шеста космическа страна в света

Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият..

публикувано на 10.06.15 в 13:29

1987 г. – Започват обществените протести срещу обгазяването на Русе

На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят..

публикувано на 02.06.15 в 14:53
Кадър от филма „Васко да Гама от село Рупча“

1986 г. – Как отминава безгрижното време на детството...

Годината е 1986-а. След тригодишен снимачен период и много перипетии   по Българската национална телевизия тръгва сериалът „Васко да Гама от село Рупча“. На режисьора Димитър Петров отдавна му се носи славата на голям майстор в работата с..

публикувано на 26.05.15 в 14:48