Терзийството е сред т.нар. сезонни занаяти в нашата традиционна култура. Особено популярен през XVIII и XIX век, той бил упражняван само от мъже. През зимата, свободни от земеделския труд, те обикаляли селата и предлагали уменията си срещу храна, подслон и заплащане – след пазарлък със стопаните на дома, в който оставали временно, за да работят.
Както вече пояснихме, терзийството било много развито през XVIII и XIX век, когато се оформя като самостоятелен занаят, но съществувало много преди това. То е тясно свързано с абаджийството – тъкането на шаяк или аба (груб вълнен плат за мъжките връхни дрехи). Именно шиенето на тези дрехи наричали терзийство. По-късно уменията на терзиите включвали и направата на облекла за цялото семейство. Преди да се разпространи това занимание, изработването на мъжка, женска и детска носия било поверено на жените. При подготовка на чеиза, всяка мома трябвало да предвиди по няколко ката ежедневни дрехи – сукмани, елеци, ризи и пр. Те трябвало да стигнат за цял живот. Това правели с ясното съзнание, че след като се задоми, тя трябвало да се отдаде на грижите за децата, съпруга, къщата… Празнично облекло оставала сватбената носия. Дори жената да е от по-заможно семейство и да има повече празнични дрехи, погребвали я с „невестинското гиздило”. По него ще я разпознае съпругът й на небето – независимо кой си е отишъл пръв.
Нова премяна за момите се правела веднъж годишно, обикновено за големите празници – Лазаровден, Великден, Гергьовден. Затова неомъжените девойки очаквали появата на терзиите с голямо нетърпение. Излишно е да уточняваме, че и за майсторите най-желаните клиенти били хубавиците. Немалък брой песни са посветени на закачките, които си позволявали неженените терзии с младите момичета. В някои се разказва как младежът „се заплеснал”, та объркал конците, счупил иглата и т.н.
Той тръгвал зимно време по селата. Жените приготвяли шаяк, сукно или друго платно, в зависимост от потребностите на семейството. За времето, в което шиел дрехите, дядо ми, а и другите терзии, отсядали на стан по домовете на хората, за които работели в момента. Те имали задължение да им осигурят храна и постеля. Терзиите шиели дрехите и полагали основната украса. Фините довършителни работи оставяли за жените. Ако погледнете каквото и да е, изработено от терзия, ще се учудите – всеки бод е еднакъв с другия, все едно е шито на машина, а не на ръка. Представете си как се постига това с грубата материя на домашно тъканите вълнени платове. Нищо чудно, че са били съсредоточени и неразговорливи, докато работят. Моят дядо е от Самоков, учил е занаята си от майстор Бонé, който по-късно станал негов кум. Когато майсторът преценил, че е готов, започнал да работи самостоятелно. Получил майсторското си свидетелство през 20-те години на ХХ век. По същото време дядо подготвял сватбата си. Ушил венчалното сукно (сватбената носия) на невестата си и своите дрехи – аба и чешири.
Понякога Ангел прави ревюта на своята колекция. Тогава облича част от костюма на дядо си – само чеширите, защото горната част не му е по мярка. А някоя от манекенките представя сватбената носия на баба му. За щастие, преди да си отиде, жената решила да наруши правилата и наредила да бъде изпратена на оня свят с други дрехи, а красивото сватбено сукно завещала на внука си.
През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..
Дългогодишната педагожка и общественичка от Тутракан Калина Михайлова представя изложба с български народни носии в румънския град Гюргево, предаде БТА. Експозицията с 20 носии може да бъде видяна в местния Дом на пенсионера от 21 до 24 май. Всички..
Празник под знака на омайната гурковска роза ще се състои днес в едноименния град. Чрез него общината ще изрази признателност към усърдието на розопроизводителите, които поддържат визитната картичка на района. “ Маслодайната роза се разцъфтя по-рано..