На 29 юли на летището в Тирана пристигна първата група от 70 албанци, потърсили политическо убежище в Германия. Албанската преса характеризира операцията като „метла”, сходна на подобни в миналото от страна на Гърция към албанските емигранти.

Икономическата емиграция от Западните Балкани към Европа се превръща в проблем. От началото на годината 22 хиляди граждани на Албания са подали молба за закрила в Германия, само за месец юни те са близо 5900. Няма основания за търсене на политическо убежище, става въпрос за икономическа миграция. С тази цел процедурите по разглеждане на молбите ще се съкратят на четири седмици, след което следва връщане в родината – предупреди немският посланик в Албания Хелмут Хофман при инспекция на граничните пунктове с Гърция. От юли дванадесет федерални полицаи подмагат работата на албанската гранична полиция в борбата с нелегалните мигранти.

Тенденцията за нарастване на бежанците от Западните Балкани се наблюдава от началото на годината. Според Евростат за първите шест месеца на 2015-та най-много са молбите за закрила в ЕС от граждани на Косово, следвани от Сирия, Афганистан, Албания, Ирак и Сърбия. Повече от половината от молбите са подадени в Германия и Унгария. Ако през юли унгарската армия започна изграждане на преградна стена по южната си граница със Сърбия, то Германия предвижда законови промени.

Федералният министър на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер определи като срам за Европа факта, че повече от 40% от търсещите убежище идват от Западните Балкани. Най-важното е техният брой да бъде намален драстично, заяви той пред Frankfurter Allgemeine Zeitung. Федералната служба по миграцията и бежанците предвижда до края на годината близо 400 000 души да потърсят закрила в Германия. Молбите за политическо убежище от гражданите на Западните Балкани на практика блокират системата за предоставяне на закрила, тъй като не съществува опасност от преследване.

Освен предложения за връщане на визите, немските политици обсъждат и идеята за обявяване на Косово, Албания и Черна гора за „сигурни държави на произход”. Тази мярка бе въведена в края на миналата година за Сърбия, Босна и Херцеговина и Република Македония. Подобна категоризация предвижда по-бързо разглеждане на молбите за закрила, както и евентуална по-бърза депортация.