В далечната 1909 година една девойка от Калофер – Донка Шипкова, заминава за София, за да се обучи в изкуството на брюкселската дантела. Завършвайки двегодишния курс само за година, енергичната и инициативна млада жена се връща в родния си град и започва да предава уменията си. Но тя не се подчинява на задължителните стандарти на брюкселската дантела, а създава съвсем нови модели, включвайки в тях чисто български стилизирани елементи. Ученичките на Донка обогатяват плетивото с нови мотиви и така в Калофер се ражда ново, българско по характер изкуство – калоферската дантела. Уменията през годините се предават от майка на дъщеря, от баба на внучка, за да стигнат изящните образци и до наши дни. В навечерието на Празника на дантелата в Калофер, който се отбелязва на 15 август, разговаряме с майсторката Ани Йовева.
В България са разпространени два типа дантела – калоферска и шита дантела „кене“. Каква е разликата между тях?
Калоферската се плете със совалки и цилиндър, тя е сложна дантела, математически точна е, учи се по-дълго време, докато шитата се прави с игла за шиене и конец. За нея други подготвителни материали не се изискват. Другото при нея е, че нямаш нарисуван модел, по който да работиш. Докато при калоферската дантела моделът е нарисуван и е закрепен върху цилиндър с посочване на всичките видове възли. При шитата дантела най-трудното е да я овладееш до съвършенство. Тя се прави с възли, възелът не се разплита – реже се. Ако сбъркаш – режеш, докъдето си сбъркал и продължаваш.
Някога българките са правили дантелата с памучни или копринени конци. Колкото е по-тънък конецът, толкова е по-фина дантелата. По принцип се използват светли цветове – бял, екрю. Но в наши дни се плете и с бледосиньо, бледосиво, а при изработването на цветя се включват и по-пъстри цветове. По дантелата може да се познае от кой край на България е.
В Кюстендил се правят два типа дантели „кене“. При единия има повече въздух между елементите, по-феерична е. Докато другият тип е много ситна и сбита, плътна дантела. С нея се правят орнаменти, които са наречени „хорцето” – изобразяват хора, хванати за ръце. За Самоковско е характерно допълнително оплитане, след като вече е направена шитата дантела – между нишките на принципа на тъкането са правени допълнителни орнаменти. В Родопите е плътна, с вълнен конец. В Самоковско също има с вълнени конци, предимно на престилките, правена е в зелено или оранжево, в зависимост от цвета на полата – разказва Ани Йовева.
В Копривщица се е изработвала единствената по рода си шита дантела „кене“ с вплетен конски косъм. Косъмът изобщо не се вижда, оплетен е с копринени конци отгоре, но придава на дантелата здравина и твърдост. Тези дантели са ненадминати до момента! – продължава Ани Йовева. И още:
Не всички тайни сме й разкрили на тая дантела. Не са останали майсторки, на които да е предадена по наследство. Правили са я на принципа: един се занимава с първата част, друг – с втората, трети – с нещо последно, довършително. И по този начин цялата, с всичките й етапи, никой не я е знаел до съвършенство. Много жалко.
В миналото изящната дантела е украсявала ръкавите, пазвите, кърпите за глава на българката. Някога дрехите се предавали по наследство, тъканта се е късала, затова дантелата се е сваляла и пришивала върху новата дреха, запазвайки се по този начин за поколения. Днес обаче дантелата е приложима и в бита – с нея се украсяват не само дрехи, но и салфетки, спално бельо и шалове, изработват се покривки за легло и маса, различни аксесоари и бижута, дори цели картини.
Тайните на българската дантела и уменията в изработването ѝ няма да изчезнат. В последно време интересът към калоферската дантела и към „кенето” се възражда. Огромен принос за това имат различни сдружения и организации, които съхраняват и популяризират традиционните български шевици и дантели. През април Работилница „Седянка” показа уникално знаме със 140 български шевици от всички фолклорни райони в страната. На него с пъстри цветове е изобразена картата на България. Творбата е избродирана за една година със съдействието на Ирен Ямами, която дълги години живее в Япония. Включили са се и японки от училището за българска шевица там. А изящната дантела по него, без която знамето не би изглеждало завършено, е дело на български майсторки. По края е украсено с шита дантела „кене”. Ани Йовева и Галя Стойчева са сътворили почти 5-метровата дантела само за 4 дни, влагайки в нея душа и сърце. Другата дантела по знамето е калоферската – две червени рози, символ на България. Те са направени от Маргарита Бонева и д-р Любка Любенова.
Снимките са предоставени от Ани Йовева и Работилница „Седянка"История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..