Ниска подкрепа за утвърдените политически партии, слабо включване на младите хора в изборни кампании, недоволство на младежите от политическия елит и готовност на над 40% от тях да емигрират – накратко това са основните изводи от проучване на германската политическа фондация „Фридрих Еберт” сред сегашното младо поколение на България. Резултатите представляват своеобразен социологически портрет на младите хора в днешна България – 25 години след началото на политическите промени и почти 8 години след присъединяването на страната към Европейския съюз.

С честен труд в България не можеш да постигнеш нищо. Това твърди 22 годишен студент по икономика в София. Неговият отговор е показателен за 42,5% от младежите в България, които виждат бъдещето си в чужбина. Причините за готовността на толкова много младежи да напуснат страната, обобщава Михаела Малер от фондация „Фридрих Еберт”.

На първо място е търсенето на по-добра работа, при това по-високоплатена. След приемането на България в ЕС през 2007 г. за младите хора се отвориха нови възможности на трудовия пазар в Западна Европа. Но към това се прибавя и фактът, че според младите политическата обстановка в България не е стабилна. Те смятат, че в страната има голяма доза дефицит на демокрация. Тук все още не е изградено стабилно демократично общество. Нещо повече – те не смятат, че това ще се случи скоро. Старите елити все още са на ръководни постове в държавата и дърпат конците във всички области на живота.

Ако до приемането на България в ЕС през 2007 г. основаната причина за емиграция бяха ширещата се престъпност и социална несигурност, то днес тя може да се опише с една дума – безнадеждност. Това чувство, както и недоволството от живота, обикновено пораждат политическа активност, особено сред младите хора. В България това, уви, не е така – казва Михаела Малер.

За съжаление в България на политическата кариера все още не се гледа като на възможност да промениш живота в страната, защото според младите хора партиите са изпразнени от съдържание и идеи. Тук има доста млади политически активни хора, които искат да променят страната си, но те са по-скоро изключение. Сред останалите преобладава скептичното отношение към политиката. Път към политическа кариера се търси само, когато целта е само личния успех, а не да променяш или да градиш обществото. Просто опитът през последните години показва, че е много трудно, да не кажа невъзможно, да постигнеш някаква промяна чрез политически ангажимент. А това отблъсква много млади хора.

Въпреки че антиправителствените протести преди две години доведоха до оставката на кабинета Орешарски, младите хора в България не смятат, че те бяха успешни. Разочарованието им се дължи на това, че много от издигнатите искания останаха неизпълнени. Протестите не донесоха видима промяна в обществото, а гражданската вълна така и не доведе до следващи политически стъпки. Според Малер това е вторична причина за продължаващата емиграция на млади хора – наболяла тема за България. Но далеч не всички напускащи страната са висококвалифицирани и търсени на трудовия пазар в чужбина. Един от изводите в изследването на фондация „Фридрих Еберт” е красноречив: Младите безработни предпочитат да са безработни на Запад, вместо в България.

Когато не си конкурентоспособен на българския пазар, не си такъв и на германския. Съществува един мит, че тези хора източват социалните системи на приемащите ги страни, но това не е така. Когато някой пристигне в Германия и не може да си намери работа, това не означава, че автоматично има право на социални придобивки. Международната преса обича да представя нещата превратно.

Според авторите на изследването изтичането на мозъци представлява сериозен проблем за България, която има нужда именно от квалифицирани млади кадри, които да задвижат промените.