Югоизточна Европа стана цялата транзитен регион на засилващия се бежански поток от Близкия изток към Западна Европа. Напоследък той вече се разпростря, при това драматично, и върху една от западните съседки на България, Македония. Докато по границата с Гърция полицията се мъчеше да възпре наплива на стотици със сълзотворен газ, хиляди други не спираха да прииждат. Проблемът бе сред основните теми на едно двудневно посещение, което тези дни направи в Скопие българският външен министър Даниел Митов. И е разбираемо – заради безпрецедентния миграционен натиск откъм Гърция бе обявено извънредно положение, бежанската криза заплашва да прерасне в хуманитарна, и македонските власти търсят всячески съдействие за справяне с него. Включително и от България. „Македония и България са държави с общи граници и обща съдба и трябва да си помагаме. Без съгласуваност и общи усилия няма да решим този проблем”, каза в прав текст външният министър Никола Попоски.

Българският външен министър откликна положително, като увери, че София ще подкрепи усилията на Македония да получи логистична и финансова помощ от европейските институции. България вече е съдействала на западната си съседка с финансова и логистична подкрепа за справянето с бежански натиск по време на кризата в Косово, когато хиляди етнически албанци търсеха закрила от военните действия. Сега обаче ситуацията е различна. Военните действия сега са в друг континент, но бежанският натиск е по-мащабен. Днес България охранява границите си не само като свои, но и като външна граница на ЕС.

Докато външният министър обещаваше в Скопие подкрепа, в България министърът на отбраната обявяваше, че в подсилването на контрола по западните граници ще се включи и армията, макар с ограничен персонал и техника. Участие на военните в граничния контрол обикновено се смята за неприемливо в мирно време и за прибягване до такова България вече е била обект на критики. Сега обаче говорител на ЕК коментира, че страните членки носят отговорност за опазването на собствената си бразда и мерките за тази цел остават в правомощията на националните им власти. Явно комисията приема много сериозно предупреждението на канцлера Ангела Меркел, че бежанският проблем в идните години ще безпокои ЕС повече, отколкото ситуацията в Гърция и стабилността на еврото.

В момент, когато дългоочакваният договор на добросъседство с Македония е на път да добие окончателна редакция и да стане реалност, форсмажорните обстоятелства около миграционния натиск може да продиктуват неблагоприятни за двустранните връзки решения. Неудобство има в самия факт, че България вече прибегна до армията за контрол по границата си с приятелска и мирна Македония. Военни обаче се ползват или ще се ползват, в зависимост от обстоятелствата, също по границите с Гърция и Сърбия, а вече бяха ползвани при изграждането на заграждение по границата с Турция. Бежанският наплив към ЕС е толкова голямо предизвикателство, че води до преосмисляне на някои действащи политики за свободното движение на хора, а това може да се отрази на свободното движение на хора между България и Македония. Подобен ефект обаче такива промени биха имали и в обмена с други съседни държави. София би могла и да не сподели обвиненията на Скопие към Гърция, че организирано насочва мигранти към Македония. До такива обвинения България не прибегна дори когато към нея започнаха да напират откъм Турция бежанци, които преди това са били в Гърция. Въпросът е толкова многообхватен, че е непреодолим с двустранни решения. Едно от големите изпитания пред връзките между България и Македония сега е те да съхранят положителното си развитие, въпреки бежанския проблем.