В изящните зали на виенския имперски дворец Хофбург вече беше започнала конференцията за бъдещето на Западните Балкани, отдалече се чуваше приглушена музика в изпълнение на Виенската филхармония, когато дойде ужасяващата новина за най-малко 70 бежанци, задушили се в изоставен хладилен камион край австрийско-унгарската граница. Участниците във форума така или иначе очакваха, че не икономическото и политическо приобщаване на Западните Балкани към ЕС ще са във фокуса на конференцията, а именно бежанската криза. Но не и по този начин.
Новината за поредните бежанци, запътили се към „Обетованата земя” Европа, но намерили смъртта си по пътя, е шокираща, но не е нищо ново. Бежанската вълна пъпли от години. Южните страни членки на ЕС доскоро се бореха с прииждащите мигранти съвършено сами. Италия, Гърция и България предупреждаваха още след избухването на гражданската война в Сирия, че Европа е изправена пред сериозен проблем, който може да бъде решен само с общи усилия. Но неприятната тема така и не успя да си пробие път към дневния ред в Брюксел. Едва когато бежанската вълна достигна вътрешността на континента се заговори за квоти и солидарно разпределение на тежестта. Решение обаче все още няма. Може би сега, когато мощна Германия очаква над 800 хиляди бежанци, и канцлерът Ангела Меркел обяви спешната нужда от нова обща миграционна политика на ЕС, можем да очакваме раздвижване. Раздвижване, каквото си спомняме от зората на дълговата криза в Европа. Когато ставаше дума да се спасяват гнили банки и да се стабилизира европейската валута в Брюксел съвещанията на всички нива течаха нон стоп. Изработиха се спасителни програми, в спешен порядък се взеха превантивни мерки. Спасяваха се пари. Сега трябва да се спасяват животи.
А уж „обединена Европа” е по-разединена от всякога. За Великобритания, Полша и балтийските републики бежанската криза на юг сякаш не съществува. Изтощената от собствената си криза, но и от бежанската вълна, Гърция просто пропуска хилядите търсещи убежище през територията си, без да ги регистрира и по този начин игнорира действащо европейско споразумение. Унгария строи ограда, а Германия, Австрия и Швеция са принудени да приемат бежанци, защото преобладаващото мнозинство от тях иска да живее именно там.
В ЕС членуват 28 държави. Други шест държави от Западните Балкани искат да влязат в съюза. От европейска солидарност няма и следа, но това едва ли ще ги откаже от заветното членство. България нееднократно е заявявала своята подкрепа за разширяването на ЕС на Балканите, виждайки се в ролята на техен адвокат. Правителствата в София винаги са подчертавали, че са готови да помагат на съседните ни страни в подготовката им за членство. След драматичните събития в Македония, когато бежанският наплив принуди съседката ни да обяви извънредно положение, България заяви, че ще лобира в Брюксел за финансова, логистична и всякаква друга подкрепа за Македония. Това можеше да се случи на конференцията във Виена. Можеше, ако България беше представена там, където ако не се взеха конкретни решения за справяне с кризата, то поне се обсъждаха възможностите.
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..
В петък , 20 декември, ще преобладава слънчево време. Преди обяд в низините и равнините все още ще бъде мъгливо или с ниска облачност, но до обяд видимостта ще се подобри. Ще духа слаб вятър от запад-югозапад. Минималните температури ще бъдат между..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..