Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Подготовката на българското председателство на ЕС навлезе в нова фаза

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

През втората половина на 2018 г. България ще упражнява, за първи път откакто е член на ЕС, ротационното му председателство. За предстоящата отговорна задача страната се готви вече втора година. Когато в средата на 2013-та обяви началото на подготвителните действия, премиерът Пламен Орешарски коментира, че те дори са закъснели.

Към средата на 2013 г. важен елемент от подготвителни работи трябваше да е изготвянето на план-сметка за председателството. В началото на 2014-та такава сметка още нямаше, но се знаеше, че то ще струва някъде между най-евтиното до тогава датско председателство – 35 милиона, и най-скъпото френско – 171 милиона евро.

Кабинетът Орешарски определи подготовката за председателството като един от съществените приоритети на управлението си през цялата 2014-та година, но падна предсрочно. Сегашното правителство на Бойко Борисов пристъпи към същинска подготовка, като одобри съответен план. При представянето му вицепремиерът Румяна Бъчварова отчете, че вече е събрана информация, която да позволи уточняване на необходимия брой хора за подготовката на всички форуми и заседания на председателството. Има и оценка на наличния административен капацитет по европейските въпроси. На тази основа, за изграждане на администрацията за председателството бе учредена работна група под ръководството на Бъчварова. Знае се, че администрацията трябва да наброява приблизително 1300 души, а от изявления на висши представители на изпълнителната власт и преди, и сега личи, че управляващите са наясно за необходимостта тази администрация да е не само високо професионална, но и устойчива и неподатлива на конюнктурни партийни интереси.

Резултатите от плана на кабинета „Борисов“ за предстоящото председателство на ЕС ще се отчитат пред Министерския съвет на всеки три месеца. До края на текущата година ще се определят и необходимите обучения за повишаване на компетенциите на служителите, ангажирани с подготовката и координацията на председателството. Ще се набират също опит и експертиза от държави, които са председателствали или ще председателстват Европейския съвет. Този процес вече е започнал с провеждане на стажове и работни посещения за проучване на добри практики.

Но макар и навлязла в нова, същинска фаза, подготовката за председателството далеч не е приключила. В оставащото до втората половина на 2018 г. време ще трябва да постигне стабилно надпартийно съгласие по основните приоритети на председателството. Поради спецификата на националния политически живот, обикновено белязан от партийни пристрастия, това няма да е лесно. Освен това, сам по себе си административният капацитет няма да е достатъчен за успешно председателство и то нищо няма да струва без политически фигури, които за да взимат верни решения в днешната сложна конюнктура в ЕС и връзките му със света. Кои политически фигури ще се наложат до 2018-та за тази цел отсега не е и не може да бъде казано. Големите изпитания пред българското председателство на ЕС тепърва предстоят.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Българо-македонската комисия по историческите въпроси не отчита напредък

Без напредък е преминало заседанието в Скопие на комисията по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония, предаде БТА. На 21 и 22 февруари комисията за пореден път е обсъждала как в македонските учебници за 7-и клас е..

публикувано на 23.02.25 в 10:00
След протеста на

Урсула Фон дер Лайен осъди атаката срещу сградата на Еврокомисията в София

Полицията издирва всички, които са участвали в сблъсъците пред сградата на Европейската комисия в София в събота 22 февруари. Те се установяват от записите в камерите на мястото.Разпоредено е всички участници във вандалските прояви да бъдат извадени от..

публикувано на 23.02.25 в 09:09
Ивайло Начев

Български учени на Антарктида анализират слънчевата активност и въздействието ѝ върху Земята

На българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ е монтирана измервателна апаратура, която в продължение на два месеца събира ценни данни за слънчевата активност и връзката ѝ със земното магнитно поле. Проучванията се осъществяват в рамките на..

публикувано на 23.02.25 в 09:05