Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съединението – срещу диктата на Великите сили

БНР Новини
6
„Обявяване на Съединението на 6 септември 1885 г. в Пловдив”, цветна рисунка, издадена в масов тираж във Виена от художника Франц Яшке

На 6 септември преди 130 години българският народ осъществява едно от най-забележителните дела в своята нова история – Съединението на Северна и Южна България. То става възможно седем години след Освобождението на страната от петвековно османско владичество в хода на Руско-турската война от 1877-78 г., завършила с победа на Русия. Съгласно Санстефанския мирен договор в границите на българската държава са включени земите, населени предимно с българско население. Берлинският конгрес на Великите сили обаче ги разпокъсва. Територията между река Дунав и Стара планина, заедно със Софийски окръг, е обособена в Княжество България. Земите на юг от Балкана, макар и с административна автономия, остават под политическата власт на султана като провинция Източна Румелия със столица Пловдив. Македония и Одринска Тракия са върнати в Османската империя.

ХІХ век е векът на диктата на Великите сили – посочва в интервю за Радио България Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив. – Международните конгреси в Париж, Виена, а след това и в Берлин през 1878 година, предначертават бъдещето на Европа и на света за десетилетия напред. За първи път през 1885 година един малък народ – българският, се осмелява да се противопостави на диктата на Великите сили. Въпреки че всички признават, че Берлинският договор е безкрайно несправедлив към българите, никой не си помисля, че неговите постановки могат да бъдат преодолени, и то по волята на българския народ. Даже Русия като велика сила не си позволява да говори открито за Съединение, за ревизия на решенията на Берлинския конгрес. Но то се случва на 6 септември 1885 година, след дълга подготовка от старите български революционери, които създават комитети по цялата територия на Източна Румелия. Българският княз Александър Батенберг е в течение, военните подготвят своите планове за времето, когато то ще бъде обявено.

Каретата на първия генерал-губернатор на Източна Румелия Александър Богориди. Снимка: Регионален исторически музей – Пловдив

Съединението обаче трябва да бъде защитавано, тъй като Сърбия напада страната ни. И българските войски – на Княжеството и на Източна Румелия, се дислоцират на границата със западната ни съседка в уникални за онова време срокове. Съединението е успешно, защото, както казва големият ни поет и писател Иван Вазов, то предварително е извършено в умовете и сърцата на всички българи.

Съединението е може би първото събитие в историята на България, за жалост, неповторено след това, в което всички се обединяват около една национална идея и работят за нея – отбелязва Стефан Шивачев. – Когато на 6 септември революционерите с помощта на българската армия и румелийската милиция обявяват Съединението, те предоставят неговата защита, неговата по-нататъшна съдба в ръцете на княза, на българската политическа класа, на водачите на България: Стефан Стамболов – председател на НС, Петко Каравелов – министър-председател, външния министър Илия Цанов, на българските дипломати. И в следващите месеци всички най-известни българи участват в делегации при руския цар, до правителствата на всички Велики сили в Европа, за да популяризират българската кауза.

А войската ни, която е със скромен опит и е командвана от капитани, успява да победи сръбската армия, изграждана в продължение на 50 години и ръководена от генерали.

След обявяването на Съединението, по време на следващите два месеца, на битките от Сръбско-българската война, Съединението е основното събитие за Европа – подчертава Стефан Шивачев. – То пълни първите страници на европейската преса, на всички телеграфни агенции. Това е първият случай, в който българите излизат на европейската сцена като народ, който има държавно-творчески способности, а не само народ, който е бил избиван по време на Априлското въстание от 1876-а или се е жертвал в битките на Руско-турската освободителна война.

„Берлинският конгрес от 1878 г.”, художник Антон фон Вернер, 1881 г.

Сега Регионалният исторически музей в Пловдив гостува в Народното събрание с изложба, посветена на 130-ата година от Съединението. В нея има свидетелства на съвременници, очевидци на събитията от онова време. В експозицията може да се види копие на мащабна творба, пресъздаваща Берлинския конгрес. Неин автор е големият немски художник Антон фон Вернер, който присъства на заседанията на конгреса и в продължение на година се труди върху платното, пресъздава обстановката, главните действащи лица. Днес то се намира в кметството на Берлин. Посрещането на княз Александър Батенберг в Пловдив на 9-и септември пък е показано в творба на италианеца Пиетро Монтани – главен архитект на Източна Румелия и умел художник. Той пресъздава тогавашната обстановка, като рисува и въображема арка, която пренася с фантазията си от Париж, за да я монтира на площад „Джумаята” в Пловдив. Австрийският художник Франц Яшке пък изобразява пристигането на княза, обявяването на Съединението, рисувайки във Виена, без да идва в Пловдив. Но творбите му са много достоверни, защото се опира на това, което вижда от страниците на пресата. И тези цветни рисунки се разпространяват в България и цяла Европа. Представени са и фотоси, някои от тях за пръв път – например на българи доброволци от Македония. Те са около 400 души, които идват в Пловдив, за да защитават Съединението и да участват в Сръбско-българската война.

Искаме да покажем лицата на хората, които всъщност правят Съединението, които го подготвят, обявяват и го защитават. Това са и революционерите, и политиците, и министрите, и дипломатите. Но и обикновените българи със селското си облекло, с навущата, с цървулите, със старите пушки от хайдушки времена, които тръгват като доброволци да защитават каузата.

Плод на научна конференция, посветена на Съединението, е сборник с публикации на известни български историци – от БАН, университети, музеи и архиви. Впрочем, и до днес продължават да излизат наяве нови факти за него и хората, които го сътвориха.

Снимки: БТА, БГНЕС, Венета Павлова




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Навършиха се 33 години от приемането на новата Конституция на България

На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..

публикувано на 12.07.24 в 19:18

За 10 години вярващите са намалели с 9 на сто

България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г.  51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..

публикувано на 09.07.24 в 14:22

Хераклея Синтика възнагради археолозите с ново значимо откритие

В античния град Хераклея Синтика откриха много добре запазена двуметрова статуя с глава. Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок към II век сл. Хр, когато тази практика вече е била архаична. Иконографският тип е на бог Хермес и подобни..

публикувано на 05.07.24 в 11:27