На 6 септември преди 130 години българският народ осъществява едно от най-забележителните дела в своята нова история – Съединението на Северна и Южна България. То става възможно седем години след Освобождението на страната от петвековно османско владичество в хода на Руско-турската война от 1877-78 г., завършила с победа на Русия. Съгласно Санстефанския мирен договор в границите на българската държава са включени земите, населени предимно с българско население. Берлинският конгрес на Великите сили обаче ги разпокъсва. Територията между река Дунав и Стара планина, заедно със Софийски окръг, е обособена в Княжество България. Земите на юг от Балкана, макар и с административна автономия, остават под политическата власт на султана като провинция Източна Румелия със столица Пловдив. Македония и Одринска Тракия са върнати в Османската империя.

ХІХ век е векът на диктата на Великите сили – посочва в интервю за Радио България Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив. – Международните конгреси в Париж, Виена, а след това и в Берлин през 1878 година, предначертават бъдещето на Европа и на света за десетилетия напред. За първи път през 1885 година един малък народ – българският, се осмелява да се противопостави на диктата на Великите сили. Въпреки че всички признават, че Берлинският договор е безкрайно несправедлив към българите, никой не си помисля, че неговите постановки могат да бъдат преодолени, и то по волята на българския народ. Даже Русия като велика сила не си позволява да говори открито за Съединение, за ревизия на решенията на Берлинския конгрес. Но то се случва на 6 септември 1885 година, след дълга подготовка от старите български революционери, които създават комитети по цялата територия на Източна Румелия. Българският княз Александър Батенберг е в течение, военните подготвят своите планове за времето, когато то ще бъде обявено.

Съединението обаче трябва да бъде защитавано, тъй като Сърбия напада страната ни. И българските войски – на Княжеството и на Източна Румелия, се дислоцират на границата със западната ни съседка в уникални за онова време срокове. Съединението е успешно, защото, както казва големият ни поет и писател Иван Вазов, то предварително е извършено в умовете и сърцата на всички българи.

Съединението е може би първото събитие в историята на България, за жалост, неповторено след това, в което всички се обединяват около една национална идея и работят за нея – отбелязва Стефан Шивачев. – Когато на 6 септември революционерите с помощта на българската армия и румелийската милиция обявяват Съединението, те предоставят неговата защита, неговата по-нататъшна съдба в ръцете на княза, на българската политическа класа, на водачите на България: Стефан Стамболов – председател на НС, Петко Каравелов – министър-председател, външния министър Илия Цанов, на българските дипломати. И в следващите месеци всички най-известни българи участват в делегации при руския цар, до правителствата на всички Велики сили в Европа, за да популяризират българската кауза.

А войската ни, която е със скромен опит и е командвана от капитани, успява да победи сръбската армия, изграждана в продължение на 50 години и ръководена от генерали.

След обявяването на Съединението, по време на следващите два месеца, на битките от Сръбско-българската война, Съединението е основното събитие за Европа – подчертава Стефан Шивачев. – То пълни първите страници на европейската преса, на всички телеграфни агенции. Това е първият случай, в който българите излизат на европейската сцена като народ, който има държавно-творчески способности, а не само народ, който е бил избиван по време на Априлското въстание от 1876-а или се е жертвал в битките на Руско-турската освободителна война.

Сега Регионалният исторически музей в Пловдив гостува в Народното събрание с изложба, посветена на 130-ата година от Съединението. В нея има свидетелства на съвременници, очевидци на събитията от онова време. В експозицията може да се види копие на мащабна творба, пресъздаваща Берлинския конгрес. Неин автор е големият немски художник Антон фон Вернер, който присъства на заседанията на конгреса и в продължение на година се труди върху платното, пресъздава обстановката, главните действащи лица. Днес то се намира в кметството на Берлин. Посрещането на княз Александър Батенберг в Пловдив на 9-и септември пък е показано в творба на италианеца Пиетро Монтани – главен архитект на Източна Румелия и умел художник. Той пресъздава тогавашната обстановка, като рисува и въображема арка, която пренася с фантазията си от Париж, за да я монтира на площад „Джумаята” в Пловдив. Австрийският художник Франц Яшке пък изобразява пристигането на княза, обявяването на Съединението, рисувайки във Виена, без да идва в Пловдив. Но творбите му са много достоверни, защото се опира на това, което вижда от страниците на пресата. И тези цветни рисунки се разпространяват в България и цяла Европа. Представени са и фотоси, някои от тях за пръв път – например на българи доброволци от Македония. Те са около 400 души, които идват в Пловдив, за да защитават Съединението и да участват в Сръбско-българската война.

Искаме да покажем лицата на хората, които всъщност правят Съединението, които го подготвят, обявяват и го защитават. Това са и революционерите, и политиците, и министрите, и дипломатите. Но и обикновените българи със селското си облекло, с навущата, с цървулите, със старите пушки от хайдушки времена, които тръгват като доброволци да защитават каузата.

Плод на научна конференция, посветена на Съединението, е сборник с публикации на известни български историци – от БАН, университети, музеи и архиви. Впрочем, и до днес продължават да излизат наяве нови факти за него и хората, които го сътвориха.

Снимки: БТА, БГНЕС, Венета Павлова