Един от най-младите български оркестри носи името на големия ни композитор Парашкев Хаджиев. Музикантът с най-обемно творчество и опери превърнали се в класика – с този товар на гърба си оркестърът стои на прага на втория си концертен сезон.

Ние все още сме съвсем млади, сега прохождаме. Благодарни сме на Господ, че имахме възможност да започнем концертна дейност. Ще отлича един много интересен концерт с българския цигулар Павел Минев – той има световна кариера, учил е и живее в Русия. Другият открояващ се концерт е майсторският клас на Валентин Пейчинов – известен български бас, който живее в Ню Йорк и има голяма компания за обучение на млади таланти. За нас беше голяма чест, че ни избра за гала концерта на майсторския си клас. Той е ученик на Парашкев Хаджиев и личен негов приятел.

Може би с опера на Парашкев Хаджиев ще бъде открит новият концертен сезон на едноименния оркестър? Засега диригентът предпочита да го запази в тайна.

В момента имаме много предложения и идеи и може би съвсем скоро ще представим цял оперен или оперетен спектакъл, – продължава Светослав Лазаров. – Предпочитам обаче да запазя името му в тайна, докато нещата станат сигурни и да изненадаме публиката. Не е изключено това да бъде опера от Парашкев Хаджиев. Обмисляме евентуално да направим триптиха „Парадокси” по разкази на О’Хенри - три едноактни опери с имената „Развод”, „Крадецът” и „Подаръците”.

Основната част от репертоара на оркестъра ще бъдат произведенията на Парашкев Хаджиев. И това не е случайно. Музиката му – мелодична, но и твърде модерна за времето си, не бива да отиде в забвение, смята доведеният син на композитора, който се прекланя пред таланта на духовния си баща и е признателен за възпитанието, получено в артистичната среда на неговия дом.

Това наистина беше дом със силен артистичен дух и присъствие, които все още се усещат, – спомня си Светослав Лазаров. – В него непрекъснато се свиреше и се пееше. Когато напишеше нещо ново, Парашкев Хаджиев веднага го изсвирваше на мен и на майка ми. Много големи имена в музикалната култура, художници и изобщо хора на изкуството са идвали у нас на гости. Много арт вечери, както се казва сега, е имало вкъщи.