На 22 септември 1908 година България обявява своята независимост от Османската империя. Това се случва три десетилетия след освободителната за страната ни Руско-турска война от 1877-78 година. Няколко месеца след края й Берлинският договор на Великите сили обаче разпокъсва земите, населени преимуществено с българи. Първата успешна крачка към национално обединение е през 1885 г. – Съединението на Княжество България, васално на султана, и Източна Румелия – автономна област в Османската империя. Македония и Одринска Тракия остават под властта на падишаха. Освен каузата за национално обединение, обществото ни има и друга цел – суверенитет. През годините няколко пъти са замисляни опити за прокламиране на българската независимост. Тя обаче става факт едва през 1908-ма, когато в Истанбул избухва младотурската революция. Тя отслабва Османската империя, която е сериозно ангажирана с вътрешните си проблеми. Ето какво казва в интервю за Радио България историкът проф. Людмил Спасов:

В началото на септември султан Абдул Хамид организира голям дипломатически прием за годишнина от възшествието си на престола. Обаче на този прием младотурците, придържайки се стриктно към Берлинския договор, не канят нашия дипломатически агент Иван Стефанов Гешов. Причината – не го смятат за част от дипломатическия корпус, тъй като е представител на васална държава и трябва да поддържа връзки само с турския вътрешен министър. Българското правителство реагира много остро – отзовава Иван Стефанов Гешов от Цариград и по този начин къса дипломатическите отношения.

Друго важно събитие, посочва професор Спасов, е избухналата дни по-късно стачка в Източните железници – концесионна западна компания, която оперира и във васалните земи на Османската империя. Ръководството на компанията се обръща към българското правителство за предоставянето на български персонал, за да продължи движението по линията. В един момент обаче това ръководство разбира, че фактически е предоставило компанията в ръцете на българската държава и настоява за оттеглянето на българския персонал. Започва голям спор, в който се включва и Високата порта. Този спор по същество се свежда до въпроса за независимостта на България. И третото значимо събитие: на 16 септември 1908 година се провежда среща между външните министри на Австро-Унгария и Русия. На нея те се договарят да не се противопоставят на евентуално провъзгласяване на независимостта на България. Австро-Унгария иска да анексира Босна и Херцеговина, които тя временно е окупирала по силата на Берлинския договор, а Русия желае да се ревизира същия договор в частта му за Черно море. Оттам нататък българското правителство е донякъде с развързани ръце, но внимава да улучи точния момент, като провежда редица дипломатически контакти. Успява напълно, изпреварвайки с един ден решението на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина. Само след още един ден и остров Крит отхвърля васалната зависимост от султана. Така българското решение се вписва в една международна кампания за промени в клаузите на Берлинския договор.

Търсейки приемственост с величието на средновековната българска държава, политическият елит решава да прокламира независимостта в старата столица Търново.

На 22 септември в църквата „Св. 40 мъченици” тя е обявена. Фердинанд е провъзгласен за цар на българите. Забележете: не на България, а на всички българи – в страната и извън нея. В това е заложена идеята за национално обединение – отбелязва Людмил Спасов.

Манифестът е прочетен след това и на старопрестолния хълм Царевец. Градът ликува, има тържествен парад на войската. В страната се провеждат хиляди митинги. Поради добрата дипломатическа подготовка не се налага да се защитава независимостта с отбранителна война, каквато се води след Съединението през 1885 г. Трудна е обаче дипломатическата борба, следват нови преговори между България, Османската империя и някои от Великите сили за признаване на независимостта и уреждане на възникнали въпроси. Например мрежата на Източните железници, която става българска собственост. Какви са ползите от обявяването на независимостта, какви перспективи се разкриват пред страната ни? Ето отговора на проф. Людмил Спасов:

Перспективите са изключителни. България вече може да води и поддържа равноправни дипломатически отношения с останалия свят. До този момент ние изпращахме навън само дипломатически агенти, разкривахме дипломатически агентства. А сега, след провъзгласяването на независимостта, те са повишени в ранг на легации. И нашите агенти стават пълномощни министри. Ние участваме равноправно в междудържавните отношения. Това е едното. Второто: отпада режимът на т.нар.капитулации. Този режим нанасяше удар върху българската икономика. Той беше наложен на Османската империя още преди Освобождението и с Берлинския договор беше въведен и в България. Бедите бяха в това, че се внасят промишлени западноевропейски стоки с много ниски мита и по този начин се съсипват българските занаяти. Отнемаше се възможността да се развива собствена индустрия. А като няма индустрия, не можем да участваме равноправно в икономическия живот.

Като суверенна държава България например може да се възползва от изгодни заеми, да развива по-активно своята икономика. А  самочувствието на нацията ни неизбежно ще порасне – с напредъка в културата и други области.