Страните на Балканите се видяха в чудо. Институциите на ЕС реагират хаотично. Водещи държави като Германия се объркаха като първолаци пред бежанския поток към Стария континент, който сякаш започва да се превръща във велико преселение на народите. С такъв акцент приключи и тази седмица.

Привкусът е неприятен, горчив. Неизвестното винаги може да предизвиква паника. Надявам се, че ходовете на властите в София, предприети през изминалите няколко дни, не са първосигнални, а далновидни, и ще успеят да разсеят, донякъде, неизвестността. Така както се оказа далновидно изграждането на защитни съоръжения по границата с Турция, започнало преди две години, във връзка с бежанците от Сирия.

Последният ход, в петък, беше решението на правителството да изпрати хиляда военни и военна техника, които ще изпълняват, както каза главният секретар на МВР Георги Костов, „рутинни действия по охрана на границата”, в помощ на граничната полиция. Тази новина обиколи световните информационни агенции и предизвика разнопосочни тълкувания. Към нея се добави и прозрението на външния министър Даниел Митов, че „е необходима широка коалиция, включително с Русия, за справяне с бежанската криза”. Вътрешният министър Румяна Бъчварова пък обяви, че „няма да употребяваме сила срещу мигрантите” и че допълнителната квота от 1600 мигранти, които България ще приеме предимно от Гърция и Италия, е желателно „да бъдат семейства от Сирия”.

В този контекст София отново постави въпроса и за влизането на страната ни в Шенгенското пространство. Досега някои западни „шенгенски” страни твърдяха, че не сме достатъчно подготвени, но вече се видя, че именно техните граници са като решето и сега властите там панически укрепват контрола по тях. Впрочем да се говори за Шенген, за свободно придвижване и т.н. вече ми звучи бутафорно. Всяка една от 28-те започна да се прибира като охлюв в черупката си и да пресмята колко ще загуби или ще спечели от миграционната криза. Каква ти тук европейска солидарност, помощ и т.н.!

Бежанската вълна към Европа тръгна от страни от Северна Африка и Близкия изток след като бяха дестабилизирани. Ще ми се да вярвам, че Съединените щати са имали благородни намерения, когато решиха да променят статуквото в тези страни, като се опитаха да наложат чрез така наречените „пролетни революции” своя модел на демокрация. Но дори намеренията да са били благородни, крайният резултат е отчайващ и заплашителен за цяла Европа, не само за страните от ЕС. Сега Вашингтон стои на практика настрани от водовъртежа и както се казва „гледа сеир”. А неговата първа дестабилизираща операция „Шок и ужас” срещу Ирак преди години, сега се връща като бумеранг, ама не към САЩ, а към Стария континент. Дано бъда лош пророк, но богатите западноевропейски страни тепърва ще изпитат „шок и ужас” от бежанската вълна, която, както се изразиха някои наблюдатели, може скоро да се превърне в опустошително цунами. От много години те, заедно със САЩ, изсмукват материални ресурси от тези региони и оставят местното население да живее в бедност. Нищо чудно сега да е дошъл моментът да платят сметката.