Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тайните на Сердика оживяха в презентация

БНР Новини
Снимка: БУЛФОТО

И тази година България се включи в Европейската нощ на учените. Освен в София, тя се проведе в Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, както и в още над 300 европейски града. Организатор на събитието за България е Британският съвет. Основната цел бе да бъдат показани и обяснени различните сфери и възможности на науката, да се помогне на желаещите да станат изследователи и откриватели. В нощта на учените участваха Българската академия на науките, университети от столицата и страната.

Националната галерия „Квадрат 500” също стана домакин на лекции и демонстрации. Една от презентациите, които предизвикаха особен интерес, беше на заместник-кмета по културата на Столична община д-р Тодор Чобанов, археолог по образование. Тя беше свързана с археологически тайни на столицата.

СнимкаПред храма „Света София” се намира най-важната гробница, открита от археолозите в нашия град – разказа той. – Тя има една уникална черта, която я прави изключително интересна за историята на София. Това е единствената гробница тук, която има надпис,съобщаващ за конкретна личност. Това е гробницата на Хонорий. Този Хонорий е бил раб Божи, което означава, че е бил епископ. Когато умира, вероятно в дълбока старост, от уважение към него, древните граждани му изграждат този забележителен паметник. От научна гледна точка тя е изключително важна, защото надписът е рядка смес между гръцки и латински. Това очевидно е доказателство за смесването на тези два езика през V-VIвек на територията на града.”

В презентацията си д-р Чобанов разказа за археологическите обекти, по които се работи на територията на града. Очаква се догодина да приключат разкопките при Западната порта на древна Сердика. Още през 70-те години там започват разкопки, които разкриват двете кули от портата, както и части от главната градска улица. Заедно с това е открита и мозайка, за която се смята, че е част от огромна базилика, построена по поръка на император Константин Велики. Смята се, че в нея е проведен и прочутият Сердикийски църковен събор от 343 година. За да бъде легитимен подобен събор, на него е трябвало да присъстват епископи от цялата Римска империя, които по онова време са били около 400 души. Разбира се, те идват с придружители. Единствената сграда, открита до момента, която позволява да бъдат събрани на едно място толкова хора, е била именно тази базилика.

Друга подробност: под северозападната част на днешния център на София пък се намира някогашният център на Сердика, който е на повече от 3000 години.

Най-новият обект, по който работата е започнала тази есен, е Форумът на Сердика – при днешния площад „Света Неделя”. Къде е била агората на града остава мистерия, но се знае, че под днешния хотел „Балкан”се е намирал общинският съвет на града. Би трябвало централният площад да се намира непосредствено до съвета. Това, което е открито след разкопките, обаче е огромен дворец, в чийто основи е намерено съкровище. То е съставено предимно от юбилейни монети.

В своята хилядолетна история София винаги е била духовен или административен център на територията, която я заобикаля. Затова не са изненада постоянните открития, които са както от времето на траките, така и от Римската империя. Тъжно е, че градоустройствените решения по времето на социализма и построените сгради на Министерския съвет, Президентството, ЦУМ и хотел „Балкан” пречат за пълното разкриване и проучване на археологическото наследство на София.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Свети пророк Илия – Божият избраник

На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..

публикувано на 20.07.24 в 06:05

Най-новите археологически открития в Урвич съживяват легендите за цар Ясен

По пътя София - Самоков срещу течението на р. Искър, край големия живописен завой между бившите села Кокаляне и Пасарел при Дяволския мост е ридът Среднобърдие. Там р. Ведена се влива в Искъра и се събират планините Лозен и Плана, а над тях се..

публикувано на 19.07.24 в 10:15

Археологически открития край Ловеч недвусмислено разкриват корените на европейската цивилизация по българските земи

Недалеч от Ловеч, между селата Дойренци и Дренов, при изграждането на бъдещото трасе на автомагистрала "Хемус" е разкрито ямно светилище на седем хиляди години, оградено с обреден ров. Проучването му започва преди две години със сондажи и след..

публикувано на 16.07.24 в 13:20