Новият албум на „Насекомикс“ сякаш се намира извън времето и пространството. Музиката в него обхваща силата на природата и я превръща в емоция, която зарежда и вдъхновява. Нарича се „Великани и джуджета“.

Как се е появила идеята да запишат втория си албум на такива необичайни места – разказва Рони:

„През 2009-а издадохме първия албум „Adam’s Bushes Eva’s Deep“ и направихме турне. Тогава започнахме да свирим и много нови песни, които се раждаха в момента. Всички те бяха силно свързани с природата. Беше такъв период в живота ни, в който това засягаше и интересуваше всеки един от групата – как човек отключва невероятните си способности, как се свързва с вътрешната си природа и прави взаимодействие с външната. Текстовете, които Марий ни даваше по онова време, носеха точно това приказно усещане, което имаме, когато сме насред гората. Вътре все се говори за великани и джуджета. Със своята сила природата ни кара да намираме себе си, тя е съхранила невероятна енергия, която опитахме да кодираме в песните от албума.“

„Великани и джуджета“ по някакъв начин е чудесна метафора на човешките състояния – продължава Рони. – Кой каквото си представи – понякога сме гиганти, понякога сме смели като джуджета, но малки. Колкото до премиерата на албума, беше наистина вълнуващо преживяване. Състоя се в Алма Алтер, в Софийски университет. Залата е квадратна, а ние искахме публиката да е близо до нас, да сме все едно на репетиция, съвсем като „домашен“ концерт. За разлика от първия албум, който беше много емоционален, екстровертен и изразяващ, „Великани и джуджета“ е по-интимен. Искахме да намерим подходяща обстановка, която да му подхожда. Взаимодействието ни с публиката беше прекрасно. После не можехме да се разделим. Хората останаха с нас и дори ни помагаха, когато трябваше да изнасяме апаратурата след края на концерта.“

Как музикантите от „Насекомикс“ създават песните си, кои от тях са повлияни най-силно от тайнствените места?

Всички песни са ми много на сърце – отговаря певицата. – Когато ходих на това пътешествие, композициите бяха много „крехки“ – нямаха конкретна форма, дори инструментал, върху който да построя мелодичните линии. Имаше доста импровизации по време на записите. Общо-взето този материал беше своеобразна провокация за музикантите. Една от последните песни „Идва ново време“ записах без никакъв ориентир. На Белинташ сътворих мелодията, а след това Мишо изгради целия инструментал. Конкретен генератор на идеи в групата няма. Всеки един от нас носи собствен заряд.  В тази група не се придържаме към конкретен жанр. Всеки пробва най-шантавите си идеи и ако те успеят да приемат „слушаема“ форма е добре, ако не – здраве да е. За разпространяването на албума обединяваме сили с едно книжно издателство, което през ноември навършва 25 години от създаването си. Тогава ще направим още едно представяне на „Великани и джуджета“.