Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Джулиан Шехириян за една социална история на българската психиатрия от времето на комунизма

БНР Новини
Снимка: личен архив

Какви промени настъпват в българската психиатрия след 1944 година и как налагането на комунистическата идеология променя лечението и въобще отношението към пациента? Какво е специфичното в клиничните практики и от друга страна какви са политическите злоупотреби на режима, използващ психиатрията в сблъсъка си с другомислещите и различните? Това са въпросите, които младият американски исзледовател със стипендия „Фулбрайт“ Джулиан Шехириян си поставя в рамките на неговото проучване на тема социална история на психиатрията и психотерапията в Народна Република България.

Джулиан Шехириян в „Червената къща“
На 24 септември в „Червената къща“ той представи пред българската публика очертаващите се насоки за изследване на базата на архиви и интервюта с медицински персонал от времето на комунизма. Основната му работа е насочена към резултатите от въвеждането след 1944 г. на съветските методи на лечение, свръх-медикализацията, идеологизацията и институционализацията на психичните проблеми.

Попитахме го какво събуди интереса му към тази тема:

Джулиан ШехириянИнтересът ми датира от времето, когато за първи път влязох в контакт с психиатри от болницата „Сейнт Елизабет“ в щата Вашингтон. Въпреки че бях изучавал психоанализа и прилагането ѝ в патологията с цел общуване с хора с отклонения от нормата за нормалност, дотогава нямах директни впечатления от поведението на основната маса в обществото към хората с психични отклонения. В Щатите доминира материалистичният подход. Запитах се, как ли се е развивала психиатрията в България, където след Освобождението (1878) започва един агресивен период на модернизация и навлизат различни методи на лечение, включително и психоанализата. Какво се случва след 1944 г, когато пак много мощно навлизат промени в идеологията? И най-общо, каква е била съдбата на конкретния българин, който от Освобождението досега е обект на най-различни идеологии и клинични практики?

Джулиан изтъква, че по време на комунизма има практикуващи терапевти и психиатри с по-различен подход, които успяват да избегнат репресии и уволняване. Тези лекари се опитват да подхождат към страданието на човека с любопитство и с методи настрана от официалната идеология. От онова време има, например, публикации на професор Никола Шипковенски, свързани с „освобождаващата терапия“, която е центрирана върху личността и има за цел да промени начина, по който пациентът възприема самият себе си.

Психотерапията и психоанализата се приемат за опасни за социалистическото общество, но през 70-те години един кръг от психолози и психиатри започва да се интересува от индивидуална терапия и психоанализа. Тя прикрива своите занятия в тази област с официално позволената групова терапия.

Те започват да практикуват индивидуалната терапия тайно в извънработно време. Това се случва в една детска клиника, където те се срещат с възрастни. Кръгът възниква след тъй наречените „Дунавски симпозиуми“, които стимулират интереса на българските медици към груповата терапия. Тази нова форма се вписва по-лесно в комунистическата идеологема, тъй като включва индивида в колективното цяло.

Трудова терапия, Ловеч, 1966. Мъже и жени фабрикуват метли.
Трудотерапията е една от спецификите на психиатричната практика по време на комунизма. Тя е официално осмивана в САЩ като наказание, налагано от комунистите над психично болните. Но разбира се това не е така, коментира Шекириян. Едно изследване във Върмонт, направено между хоспитализирани с диагноза шизофрения, показва, че трудотерапията е ефикасен начин за създаване на среда за отделните болни, работещи в колектив. По време на проучванията си Джулиан се натъква и на примери за политическа злоупотреба на режима с психиатрията. Помолихме го да ни даде пример.

Трудова терапия. Психоневрологично отделение, Окр. болница, Ловеч, 1966.
Проф. Миленков си спомня за една практика, която говори много за политическите злоупотреби на режима с психиатрията. По време на посещения на важни западни дипломати, камионетка на МВР е минавала през града да събере от улици и градинки хора, които изглеждат маргинални или с непристойно поведение. Милиционерите ги отвеждат в психиатрията под предлог, че тези хора изглеждат психично болни и че трябва да им се постави диагноза. Докато лекарите ги изследват, минават няколко дни – време, през което важните дипломати се запознавали с България и си заминавали с прекрасни впечатления от социалистическия градски пейзаж, – разказва  Джулиан Шехириян.

В заключение младият изследовател предупреждава: „Идеологията е важна, но не трябва да се забравя, че тя е капак, а психиатрията се практикува от хора. Би било наивно да се смята, че комунизмът е едно безвремие без експерименти, без иновации, без конфликти“.

Изложбата на Джулиан Шехириян в „Червената къща“ продължава до 9 октомври

Снимки: личен архив на Джулиан Шехириян и архив на проф. Кирил Миленков


Още от категорията

БАН представя нашата ваксина срещу Covid-19 през есента

Българската ваксина срещу коронавирус ще бъде представена на конгрес пред световната научна общност през тази есен, каза пред БНТ проф. Андрей Чорбанов от Българската академия на науките. Вероятно ще има две форми на препарата – инхалационна и..

публикувано на 15.05.21 в 11:20

Президентът Румен Радев в специално интервю за БНР на 16 май

Има ли формула за почтено управление? Отива ли си корупционният модел? Кой е разтревожен от заявката за ред и законност? Въпросите задава Българското национално радио, отговаря президентът на Република България Румен Радев .  Държавният..

публикувано на 15.05.21 в 11:00

„Книги за смет” в девет български града

За деветата поредна година в България ще се проведе мащабната екологична кампания, посветена на рециклирането на пластмаса и четенето „Книги за смет“ . Тази година домакини ще бъдат девет града, в два уикенда през месеците май и юни...

публикувано на 15.05.21 в 06:35