На 10 октомври българските архивисти ще отбележат своя професионален празник. Държавните хранилища у нас са създадени преди 64 години.
Може би няма да бъде преувеличено да се каже, че при нас се пази документалната памет на нацията – посочва в интервю за Радио България доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавната агенция „Архиви”. – На практика при нас се съхраняват най-ценните документи от зората на новата българска държавност след Освобождението.Разбира се, имаме и по-стари документи, но систематичните колекции всъщност са оттогава та до наши дни. Заедно с това тук се пазят фондове на централните държавни ведомства, на всички институции, множество лични фондове на видни български политици и общественици, на фигури от всички сфери на изкуството, литературата, науката и т.н.
Сред най-впечатляващите лични фондове например е колекцията на д-р Симеон Симов със старинни карти, атласи и книги, събирани с изключителна отдаденост на различни места в чужбина. В държавния архив са предпочели да оставят свои творби художници като Сирак Скитник, Бенчо Обрешков, Васил Стоилов и много други прочути личности. Тук например е оставила своята колекция Бистра Винарова – един от най-известните български експресионисти. Всичко това обаче е само малка част от националните културни ценности, които се съхраняват в агенцията.
Аз бих обърнал внимание и на новопостъпилия и съвсем скоро описан фонд на Симеон Сакскобургготски – отбелязва Михаил Груев. – Всъщност, това е събирателен фонд, който донякъде дублира фонда на Монархическия институт, защото там има и документи на неговия дядо цар Фердинанд, и на цар Борис ІІІ. Разбира се, има и негови лични документи. Имаме уверението му, че този фонд ще бъде допълнен с още документи, които той съхранява при себе си…
По повод празника на архивистите известният политик и общественик Гиньо Ганев дари на агенцията личния фонд на своя тъст Кимон Георгиев – противоречива, но изключително важна фигура в българската история. Фондът е огромен – около 6 линейни метра от подредени листове. Впрочем, архивистите измерват постъпилите документи именно по този начин. Гиньо Ганев ги изненада с още едно дарение: албум със снимки от посещението на сръбския крал Александър I Караджорджевич в България през септември 1934 г.
Доколко е дигитализирано богатството, което се съхранява в Държавна агенция „Архиви?
Това е много сериозен проблем. И е проблем не само пред българската архивна система, но и въобще пред архивите по света. Ние имаме информационна система на държавните архиви, която е достъпна за потребители в електронен вид. В нея всъщност разполагаме описите на документите. Тези от тях, които са дигитализирани, ги даваме за ползване и в дигитализиран вид. За съжаление, ние сме едва в началото на този процес. Имаме някъде около 120 хиляди страници дигитализирани. Разбира се, опитваме се систематично да тръгнем по значимост на колекциите. Но, без съмнение, това ще бъде дълъг и продължителен процес. Сега ние имаме под един процент дигитализация на богатството на архивите в България. Най-развитите страни имат до към 8 процента. Разбира се, има и по-малки държави, които въобще не са започнали този процес, но нашата амбиция все пак е да се сравняваме с най-добрите. Това е свързано обаче и с финансов ресурс. Наглед самото сканиране изглежда просто, но след това на съответния документ трябва да бъдат изготвени неговите т.нар. мета данни – археографско описание, което изисква време и човешки ресурс. Това е процес, на който сме едва в началото.
Държавната агенция „Архиви” подписа споразумение за партньорство с българския клон на Samsung, чиято цел е да се подпомогне дигитализацията на архивните фондове. С неговата помощ дигитализирани документи ще подпомагат например обучението по история, литература и изкуства в училище.
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..