Преди 100 години, на 14 октомври, България се включва в Първата световна война. Това се случва след Балканската и Междусъюзническата война, в които страната участва за освобождение на територии, населени предимно с българи. Първата е успешна, втората води до национална катастрофа.

Решението на цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов за влизането на България в световния конфликт днес се оценява като политическа грешка. Но какви са били тогава обществените настроения в страната след „изгубените победи” в Балканската война и оставането под чужда власт на населени с българи земи? Според доц. Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания на БАН това е един доста сложен проблем. А откритите напоследък документи от личния архив на Васил Радославов показват, че той до последния момент се е стремял България да не влиза във войната. Веднага след Междусъюзническата война, още през 1913-а, започват преговори и Радославов се опитва да спечели т.нар. въоръжен неутралитет. Когато се очертават двата срещуположни съюза в Голямата война, се преговаря както със страни от бъдещата Антанта, така и с Турция, какви компенсации може да получи България, ако не участва.

Това е една много дълга и сложна дипломатическа преписка – посочва доц. Любенова. – И тя показва наистина стремежа на българското правителство до последно да избегне войната. Има даже много интересни документи, в които Радославов си представя нещата по един малко идеалистичен начин, че Великите сили ще воюват помежду си, ще се изтощят взаимно и точно когато войната е на своя свършек, той ще постави на дипломатическата маса въпроса за Македония. И тъй като никой няма да иска да воюва, ще се разреши и нашият проблем. На практика не се получава така, защото провокациите по българо-гръцката граница започват много рано, с престрелки. Турция също се стреми да обвърже каквито и да било териториални компенсации срещу нашия неутралитет с влизането на България във войната, и то на страната на Германия. И в крайна сметка, малко преди октомври 1915 е получена една нота, при която се настоява България да се определи към кой от двата съюза ще влезе във войната. Така че ние не сме оставени нито от Великите сили, нито от нашите съседи, и не сме имали кой знае колко голям избор.

Защо България избира коалицията с Централните сили?

През 1915 година, когато ние влизаме във войната, България всъщност е преценила политическите сили на момента. Интересното е, че почти всички наши дипломатически представители вещаят края на Германия, тъй като войната се разраства, изнася се извън Европа, а германците нямат достатъчно ресурси, особено по море. Англия и по-късно САЩ доминират там. На сухопътните фронтове обаче Германия печели. И даже в един момент нашите дипломатически представители казват, че Турция и другите съюзници на Германия стават все по-неотстъпчиви, защото напредват. Антантата е шокирана от падането на Анверс, от прегазването на Белгия за кратко време. Когато страната ни влиза във войната, Германия е отблъснала руските войски. Т.е. показала е, че има ресурс да воюва. И е оставила впечатлението, че поне по суша ще спечели, макар че губи много от колониите си в Китай и в Африка.

В Първата световна война българската армия записва в историята ни редица победи: в Македония, Добруджа, Поморавието и на други места, но войната предварително е загубена заради влизането на България на страната на Централните сили. Според доцент Любенова, ентусиазмът през Голямата война, особено в края й, не е същият, като през Балканските войни. Те като че ли са върхът на българския патриотизъм, на стремежа да се разреши националния въпрос.

Първоначално, когато започва войната, патриотизмът е доста силен, но в края й това не може да се твърди по ред причини – отбелязва тя. – Първо, България икономически не издържа, независимо, че тя е затворено стопанство, не е свързана с особено активна външна търговия. Не зависи кой знае колко от чужди инвестиции, няма кой знае колко добре развита индустрия. А нашето население всъщност изнемогва, тъй като войната се оказва по-продължителна, отколкото се е очаквало. Освен това, военните донесения говорят как дажбите на фронта намаляват. На войниците се е давало по половин дажба хляб на ден.

Както посочва Лизбет Любенова, и армията не е била много добре въоръжена. Не са били достатъчни и дрехите, и храната. Имало е стресиращи доклади на висшето военно командване за липсата на храна и негодуванието сред фронтоваците. А в такава обстановка тръгват и болестите. Около 115 хиляди са войниците и офицерите, оставили кости по фронтовете на войната.

По какъв начин трябва да се изучава в образователната ни система участието на България във войните, които тя е водила за национално обединение?

Ние трябва да си дадем сметка за нещо друго: че Великите сили решават. Но, за разлика от тях, ние не се бием, както се бие Англия за нещо в Месопотамия, както се бие Германия за колониите си в Африка и в Китай, където тя, както и останалите Велики сили нямат работа. В крайна сметка, те се бият и за Дарданелите, защото, който държи проливите, той контролира голяма част от военния и търговския трафик. Ние, за разлика от останалите, се бием само за едно: да приберем нашето население под един покрив, да имаме едно обединено отечество и да няма непрекъснато бежанци, които да нахлуват в България, а четите на ВМРО непрекъснато да минават напред-назад, за да бранят това население. Ние всъщност участваме за една благородна кауза. Но в историята няма благородни съюзи. За съжаление, няма и благородни мирни договори. Тук е разминаването, че ние се борим за една идеална цел.

В крайна сметка доминира прагматизмът, икономическите интереси, никой не се интересува от страданията на малките народи, обобщава Лизбет Любенова.