Само в рамките на няколко дни момичетата от „Космически гласове“ и техният диригент Ваня Монева преминаха през невероятно богат спектър от емоции. Отидоха в Мюнхен като част от номинираните за финала на международния конкурс „Нека пеят народите“, заедно със своето вълнение от непознатите сцени, неизменната сценична треска и респекта от престижното състезание. Върнаха се като победители, малко уморени, но екзалтирани от преживяното, пълни с впечатления и нов професионален опит. От България имахме възможност да проследим конкурсната програма на живо и да се радваме заедно с тях, макар и от разстояние. Ден след завръщането на хора разговаряме с Ваня Монева.

Преди участието на „Космически гласове“ Ваня Монева е проучила и какво е българското присъствие на този конкурс през годините. Голямата награда „Сребърна роза“ са печелили два наши хорови състава – „Родна песен“ с диригент Михаил Милков (през далечната 1968 г.) и Камерен софийски хор с диригент Васил Арнаудов. Първи награди са завоювали: детският хор „Бодра смяна“, хорова капела „Полифония“ и Представителен детски хор от гр. Добрич с диригент Захари Медникаров. Следват около две десетилетия, в които нито един български хор не се нарежда сред номинираните. „Затишието“ нарушава „Драгостинфолк“ – формацията, която получи много добри отзиви от публиката и специалистите преди две издания.

Какво е мястото на страната ни в хоровия свят – отговорът на Ваня Монева:

С тъга ще кажа, че не сме в първите редици, но съм убедена, че имаме потенциал и хорово-певческата слава на България ще бъде възродена. Имаме своя голям хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“, във Варна, където наши състави често печелят награди. Страната ни беше завоювала престижно място в тази област. Мисля, че тепърва предстоят нови успехи. Имаме добри традиции и в авторската музика. При подбора на песните за конкурса исках да покажем не само красотата на фолклора ни, но и хорово майсторство. Подбирах сред истински шедьоври, избрах творби от Красимир Кюркчийски и Иван Спасов. Питате трудно ли е да се ръководи подобен състав. В България е трудно съществуването на какъвто и да било хор, ако не е държавен или общински. И тук идва ролята на диригента и мотивацията на хористите. Моят професионален път е трънлив от самото начало, но мен трудностите ме каляват. Вървя смело напред, защото знам, че правя изкуството си с чисто сърце и много любов. Така възпитавам и хористките, те са бойци, също като мен. Както се казва, какъвто е родителят, такива са и децата. Ние сме едно цяло с моите космически момичета, те винаги показват дух и воля.