На 15 октомври отбелязваме Международния ден на белия бастун. Този ден е посветен на правото за лесно придвижване на слепите хора. Отбелязва се от 1969 г. по решение на Международната федерация на слепите с цел привличане вниманието на международната общност към проблемите на хората с нарушено зрение.

Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е като символ за самостоятелността на хората без зрение. В България 15 октомври е отбелязан за първи път през 1980 година с прояви, организирани от Съюза на слепите в България. В нашата страна има около 18 хиляди незрящи хора.Представете си, че почукванията на белия бастун са единственият ви ориентир. Ще се придвижвате много трудно, особено ако живеете в някое българско селище, където неравните тротоари, липсващите плочки, различните настилки и дупки са ежедневни препятствия, с които незрящите хора се борят. Трудно е тяхното ежедневие, но те имат своите амбиции, своите мечти и за тяхната реализация се нуждаят от нашата подкрепа и съпричастност. Именно на днешния ден ще ви разкажа за един творец-мечтател – 26-годишния пловдивчанин Стойо Петков.Той има с какво да ви заинтригува. През 2008 г. завършва курс по фотография при професор Никола Лаутлиев от Пловдивската художествена академия.  Стойо не е просто поредният млад човек с фотоапарат. Той е пламенен творец, който вярва в себе си и своите възможности. За неговото творчество отвори врати Музейният център за съвременна история в Пловдив, където Стойо подреди първата си самостоятелна изложба „Обективът, моето трето око”. Запознайте се с младия фотограф:

Нарекох изложбата “Обективът, моето трето око”  тъй като аз съм с 15 процента остатъчно зрение, тоест силно нарушено зрение и бих желал да покажа на  хората, че различните също са можещи. Чрез фотографията виждам света по-добре. Фотоапаратът ме привлича от малък. Заедно с моето семейство обикаляме различни кътчета на България и снимам различни обекти. Няколко са подтемите, представени в изложбата: архитектура, портрет, пейзаж, театър, спорт. Виждам света красив  и добър. Нещата се получават... Бъдещите ми проекти са свързани също с фотографията. Искам тя да не бъде само мое хоби, а професия. Вече подготвям втора  изложба, но още не съм избрал мото. Стремя се да „запечатам” момента с фотоапарата и да предизвикам зрителя да търси посланията, да открива за себе си неща, скрити зад фотографиите. Искам да изградя свое ателие, свое студио. Да помагам и на други хора със сродни на моя проблем, за да могат и те да се реализират и да осъществят мечтите си.

Снимки: Стойо Петков