Наскоро германският канцлер Ангела Меркел разтърси политическия свят с декларацията, че хуманната мисия на Германия е да приеме бежанците от войната и че това е също част от глобализацията. Тя изтъкна, че ако толкова много хора искат да живеят в Германия, това прави чест на цялата нация и изпълва с гордост всеки германец. Предвид огромната маса бежанци от опустошена Сирия трябва обаче да се въведе ясно разграничение между политически и икономически имигранти. На тази тема разговаряхме със социолога Ерик Фасен, професор в университета Париж-8 и дългогодишен специалист по миграция, ксенофобия и расизъм в Европа, който миналата седмица изнесе лекция в Социален център „Хаспел” в София.
Дълги години Европейският съюз беше главно икономически проект за един обединен пазар, – изтъкна Ерик Фасен. – Въпросът за една обединена международна политика остана в някакво неопределено бъдеще. Общи политики на миграцията се появиха след 2000 година, когато се оформи концепцията за „крепостта Европа”.
Тази концепция представлява изземване на традиционните национални политики на европейските държави и пренасянето им на ниво Европейски съюз. Но ето, че с декларацията на Меркел се озоваваме в нова ситуация.
Аз мисля, че тази позиция може да доведе до реални промени. Първо, количеството (500 000 бежанци в Германия до момента) не може да не промени качествено политиките. Това разбива представата за реалните възможности, които си даваме. Съседна Франция, както и други страни като България, не могат да не реагират на това, че Германия казва: „Не можем да приютим цялата мизерия по света, но можем да приютим голяма част от нея”. Което не е същото, което казва Франция: „Не можем да приютим цялата мизерия на света”, което означава „не можем да приютим никого”. Между другото, бежанците са наясно с това и не искат да идват във Франция. Това може да се види в пристанищния град Кале, където те предпочитат да живеят в лагери, надявайки се да преминат през тунела във Великобритания. Ангела Меркел предлага нещо съвсем друго. Тя ни представя една Германия на щедростта и тази представа тя я предлага не само на света, но и на самите германци. Наскоро един германски социолог изложи хипотезата, че Германия се е превърнала в „американската мечта” на Европа, и аз мисля, че това е интересна позиция. Този позитивен имидж, който носят бежанците, създава самочувствие и позитивна представа за себе си у самите германци, които десетилетия наред са възпитавани в чувство на малоценност.
В този аспект има смисъл да се сравнят политиките на Франция и Германия. Там, където Меркел предлага позитивна идентификация на своите граждани, Франция предлага негативна. Германия предлага проект с визия за бъдещето и влияние на германската нация. Франция се свива в комплексирана представа за себе си. Политиката на Франция е съвсем различна и ние видяхме това с третирането на ромите от Румъния и България. Отхвърляйки и заклеймявайки 24 000 роми, посланието на Франция към своите граждани е „Виждате ли, вие може би сте бедни, втора генерация, унижени като черни, араби или мюсюлмани, но поне не сте като ромите”. Това е политика, която настройва френските граждани негативно срещу ромите.
В очакване на развитие неизвестните се множат. Стигнахме до абсурда афганистански бежанци да бъдат връщани назад в новоначертаните от ООН, „сигурни зони”, където няма гражданска война, и бежанците и техните семейства могат да се преместят там. Има опасност „крепостта Европа” толкова да стесни дефиницията за политически бежанец, че много хора, за които поминъкът в Европа е единственият начин за физическо оцеляване, да отпаднат.
Да не забравяме, че много българи работят на Запад точно като икономически имигранти, и че слабата българска икономика е до голяма степен гурбетчийска, както тази на Македония и Босна и Херцеговина. Наскоро БНБ обяви, че внесените от чужбина пари по лични сметки са по-високи от обема на чуждестранните инвестиции. Знаем и че все повече деца биват оставяни на роднини, докато родителите работят извън страната, в условия, които не им позволяват да ги вземат с тях. Нека внимаваме тези, които отхвърляме днес, да не ни отхвърлят утре, когато дойде нашия ред.
Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г. Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..
Започна ремонт на ГКПП "Кулата" във връзка с предстоящото ни влизане в Шенген от 1 януари, предаде БНТ. Целта е да има по две пътни ленти във всяка посока..
Интензивен е трафикът на автомобили от Западна Европа по основната пътна инфраструктура на територията на Хърватия преди предстоящите почивни и..
12 населени места в Смолянска област са с прекъснато електрозахранване след обилния снеговалеж от вчера. Без ток от снощи са селища в общините Смолян,..