Ако на Димитровден, 26 октомври, месечината е пълна, през следващата година кошерите също ще бъдат пълни и ще има много мед. Ако луната е на разсип, пчеларите няма да имат добър добив. Това е само едно от гаданията, извършвани на този ден. Хората се опитвали да предвидят също каква ще бъде зимата, ще има ли здраве и плодородие за семейството и т.н. Голям църковен и народен празник, Димитровден е съпроводен и с много обичаи. Цялата обредност преди, след и по време на празника, е много ясен пример за християнизирането на древни митологични представи, осмислянето им спрямо православната вяра и адаптирането на народния календар към църковния.

Народът ни нарича празника още Митровден, а целият месец октомври носи името Димитровски или Митровски. Много популярно е и названието Разпус или Разпуст. На същия (или на следващия) ден слугите и всички наемни работници се освобождавали, разпускали се. Господарите им давали обещаната заплата, следвали големи трапези, хорà и веселие. Според някогашното устройство на трудовия пазар, работниците се цанявали (спазарявали) на Гергьовден (6 май). В разгара на пролетта те уговаряли каква работа ще извършват и какви пари да очакват на 26 октомври, когато изтичал устният договор. Някои господари наемали работници за цяла година – от Димитровден до Димитровден. Веднъж „оглавени”, ратаите не можели да напуснат по никаква причина. Ако господарят се случел добър и справедлив – хубаво. Ако не – слугата теглел черно патил, според народния израз. Затова някога казвали, че на Димитровден „едни се заробват, а други – отробват”.

В народните представи Димитър и Георги са братя близнаци. Дните на тези светци бележат двата основни прехода в годишното време. Свети Георги носи лятото, а свети Димитър – зимата. Според вярванията, в полунощ срещу Димитровден небето се отваря, а самият светец се приема за покровител на зимата, студа и снега. От небето той разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг. Едно от гаданията за предстоящата зима извършвали с помощта на кравите. За съвременния човек със сигурност е малко странно, но ето какво правели на някои места – изкарвали животното навън и наблюдавали коя част от тялото си ще оближе първо. В зависимост от това предричали кога ще бъде най-дълбоката зима, най-големият студ – в началото, в средата или в края на сезона.

Димитровден и до днес е един от най-големите празници у нас. Имен ден е на Димитър, Димитрина, Димо, Димчо, Димка, Митра… В много градове и села се устройват събори, възраждайки традицията на някогашните пищни селски празненства. Според традицията на трапезата трябва да присъстват ястия с овнешко месо, петел (ако именикът е мъж) или кокошка (ако е жена). Както варена царевица, пестил, пита с ябълки, печена тиква и печени ябълки.