В неделя срещу понеделник, на спешна среща в Брюксел за безпрецедентния бежански наплив през Балканите към Западна Европа, държавни глави и правителствени ръководители от десет страни-членки на ЕС (България, Германия, Австрия, Хърватия, Гърция, Унгария, Люксембург, Холандия, Румъния и Словения), както и от три страни, които не са част от ЕС (Албания, Македония и Сърбия), умуваха как да се овладее ситуацията. Участниците се договориха още от днес да бъдат приложени 17 мерки за „възстановяване на реда“ по границите на Европейския съюз и „забавяне на безконтролния поток от хора“.
Създават се 100 хиляди места за приютяване на мигранти по „балканския път“, от които 50 хиляди ще бъдат в Гърция. Тази цифра не буди особен оптимизъм предвид факта, че за 24 часа преди срещата само в Словения влязоха над 12 хиляди имигранти. Не буди оптимизъм и идеята, срещу която категорични се обяви българският премиер Бойко Борисов, за справяне с бежанската вълна да се взимат заеми от международните финансови институции. Коментирайки различията между участниците, източник от ЕС призна, че на срещата мнозина взимат решения, които касаят другите.
Но има основания и за оптимизъм, защото механизмът на ЕС за предоставяне на убежище, медицинска помощ и храна за мигрантите ще се отнася само за регистрирани такива, а следователно не и за незаконни. Идеята да не се признават права ако няма регистрация е крайно наложителна за слагане на ситуацията под контрол и преодоляване на настоящия хаос. Оптимизъм буди и решимостта на Германия за връщането на икономическите мигранти, защото най-после създава усещане за по-твърд подход към масовата злоупотреба с хуманитарната нагласа на демократичните държави.
В Брюксел ЕК се опита да успокои напреженията като конкретизира „колективните“ решения за транзитния приток през Балканите. Но предвид намаления и разнороден състав на поканените за участие, едва ли постигна много в това отношение. Непосредствено преди провеждането й, в София три от страните на „балканския път“ на миграция – България, Румъния и Сърбия, предупредиха категорично, че няма да допуснат да са буферна зона за емигранти в подстъпите към богатите европейски държави. Решението за 100 хиляди места за приютяване в балканския регион оставя впечатлението, че ЕС има предвид именно създаване на такава зона. От друга страна, на срещата си в София България, Румъния и Сърбия не изключиха вероятността тристранният формат на диалога им по въпросите на миграцията да бъде разширен с други заинтересовани държави. В Брюксел пролича, че такива заинтересовани вероятно лесно ще се намерят и е възможно скоро да последват нови срещи и решения.
Резюмирайки резултатите от неделната среща в Брюксел сръбският премиер Александър Вучич отбеляза, че най-малкото, имахме възможност да си поговорим, но не съм сигурен, че ще се договорим за нещо полезно в близко бъдеще. А словенският премиер Миро Церар предупреди, че ако в близките дни и седмици не се предприемат незабавни и конкретни действия на терен, целият ЕС ще започне да се разпада.
Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г. Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..