„Европейският съюз? Моят съвет е: затворете го веднага“. Стряскащи думи, особено когато са изречени от Маргарет Тачър и записани в книгата й „Изкуството на държавника”. През 80-те години на XX век „желязната лейди” извади Великобритания от икономическата криза и й върна самочувствието на световна сила. Великобритания и днес е на „особено мнение” при взаимоотношенията й с институциите на ЕС. За България обаче тъкмо стремежът към пълноправно членството в ЕС и НАТО бяха двата пътеводни знака, които въпреки лъкатушенията на прехода, не й позволиха да се изгуби по пътя към демокрацията.
Неведнъж след 1989 г. България се е връщала назад, теглена от носталгията към миналото, но тъкмо този стремеж на българите – да се наредят в елитния клуб на народите, живеещи в „най-добрия от световете”, надмогна националния им манталитет и ги удържа в демократичните коловози. Така, поканени в общия европейски дом, сред българите имаше и евроскептици и еврооптимисти. Сред евроскептиците беше професорът от Софийския университет Никола Георгиев:
"От дългия си житейски опит знам, че когато богаташ предложи на сиромах да се съортачат, и богаташът му обещае нещо на сиромаха, от цялата тази работа губи само сиромахът. Просто против логиката на т.нар. пазарно стопанство е подобен род връзки да носят равноправна полза. Няма да го бъде... Аз не зная какво значи евроскептик – просто тази дума ми е неясна, както и думата Европа. Но повтарям, бяхме поставени в положение да повторим думите на бай Ганьо „европейци сме ние, но не чак дотам."
Но еврооптимистите като режисьорът Явор Гърдев им отвръщаха така:
"Нашето маргинално положение спрямо Европа – постоянно стоене на границата – ту вътре, ту вън, а и за доста време насилствено предопределено извън тази общност, винаги ни е поставяло в една проблематична позиция, която отсега вече няма да е такава."
Едно десетилетие измина от края на 1995 г., когато България подаде заявка за членство в ЕС, до 25 април 2005 г., когато в Люксембург бе подписан Договора за присъединяване на България считано от 1 януари 2007 г. Две правителства имаха решаваща заслуга за този исторически пробив на България: това на ОДС, начело с Иван Костов, което положи началото на преговорния процес и зададе посоката и темпото, и това на Симеон Сакскобургготски, на когото се падна историческият шанс да подпише договорът за присъединяване към европейското семейство:
"На 25 април България се завърна политически към семейството на европейските нации, към което винаги е принадлежала. С хилядолетната си история, уникална култура и дълбоки европейски ценности, моята страна ще допринесе към общото благо, културно разнообразие и развитие на Европейския съюз. Бих искал да даря този договор на младото поколение на България, тъй като те ще понесат бремето на европейската интеграция, ще разпространяват идеалите на общността и ще работят за единението, мирa и успеха на Европа през XXI век."
Българите „преглътнаха горчивия хап” да платят цената за своето еврочленство – затварянето на четири блока на АЕЦ „Козлодуй”, както и други тежки условия, които ни бяха наложени в хода на преговорния процес. Приехме да сме под наблюдение в рамките на т.нар. Механизъм на сътрудничество и проверка поради недостатъци в областта на правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност. Въпреки че през 2010 г. се очакваше да бъдем приети в Шенгенското пространство, все още сме извън него.
След влизането си в ЕС страната ни започна да се променя, усвоявайки средства от европейските структурни фондове. Европейският съюз ни донесе и най-важното – свобода на придвижване, възможност да живеем и работим и в други европейски страни, децата да получат европейско образование. През 2000 г., още преди да станем пълноправни членове на ЕС, бяхме поощрени и с отмяна на Шенгенските визи.
Лятото на 1994 г., Световното първенство по футбол в Съединените щати. България участва за шести път на световни финали. Всъщност участва, защото 9 месеца по-рано Господ „стана българин”. На 17 ноември на стадион Парк де пренс в Париж се решаваше кой –..
След свалянето на кабинета на Филип Димитров, следващото правителство на България управлява две години. На 30 декември 1992 година икономическият съветник на президента Желев – проф. Любен Беров, застава начело на държавата, след като Движението за права..
Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...
Ясно
Разкъсана облачност