При изключително оспорвана надпревара и напук на лошите метеорологични условия, през октомври на Витоша се проведе състезанието Home Mountain Bike Cup. То беше четвъртият, предпоследен, кръг от българските „даунхил“ серии, или, иначе казано, скоростно спускане с планински велосипед. По трасето, дълго над два километра, лъкатушещо по склоновете на планината, с време от 2 минути и 38 секунди лидер стана роденият през 1991 г. байкър от Севлиево Стивиан Гатев.

Конкуренцията беше на ниво. В България има момчета, които карат на доста добро ниво. Но упоритите ми тренировки и големите усилия, които положих тази година, бяха възнаградени с първото място, обобщи в специално интервю за „Радио България“ Стивиан Гатев, или Стиви, както го наричат приятелите. Ето какво ни разказа демонстриралият завидни технически умения състезател за началото на неговата спортна кариера:

Всичко започна в есента на далечната 2004 г. Тогава дойдохме с баща ми за един уикенд в София, а точно тогава в столичния квартал Симеоново по склоновете на Витоша имаше състезание по планинско спускане. Решихме да отидем и това, което видяхме, много ми допадна. Същата зима започнахме да сглобяваме едно колело част по част. Така до пролетта беше готово моето първо колело. Започнах да тренирам по разни пътечки. А за първи път се включих в състезание чак през 2007 г. – в близост до старопланинския град Сопот, в местността Шамбала.

Според Стиви в България има много потенциал за развитие на планинското колоездене. Като особено интересно трасе той откроява това на Боровец в Рила, Югозападна България, което съдържа разнообразни елементи като скокове, виражи, технически и скоростни участъци. Всеки любител на екстремните спускания ще се запита, какво е колелото, на което се е спрял в момента нашият събеседник. Обяснява ни, че в момента използва нов прототипен велосипед с капли 27,5 цола. Да, наистина, каплите на обикновените колела са 26-цолови, но от около година насам масово се въведе този нов стандарт за каплите – 27,5 цола. Велосипедът ми беше даден, за да го тествам, и с него участвам вече в четвърто или пето състезание. На пазара то може би ще излезе чак в края на следващата година, допълва Стиви.

Известно е, че високата скорост повишава адреналина. Готов ли е в това състояние нашият събеседник да рискува по трасето?

Понякога се налага, да. Но избягвам, защото всеки риск може да доведе до контузия и не е желателно това да се случва по време на сезона. Гледам да карам на ръба на възможностите си, да не се пренавивам. Защото когато човек се пренавива, стават грешки, – посочва байкърът.

За да поддържа перфектната си форма, Стиви залага не само на колоезденето, но и на добрата физическа подготовка, благодарение на която се чувства още по-уверен и стабилен по трасето. Най-високата регистрирана скорост, която е развивал досега, по негови думи, е:

Около 58-60 км в час по насечен терен с камъни, корени. Иначе средната скорост, която сме регистрирали по някои трасета, е 38-40. Това зависи от трасето, дали е по-скоростна отсечката, или по-технична.

На финала питаме Стиви кое е най-щурото каране, споменът за което ще остане за дълго в съзнанието му?

Може би най-щурото ми каране тази година беше в курорта Боровец. Бях дал първо време при българите и второ общо, като преди мен беше едно момче от Гърция. Времето беше хубаво, но на финала точно за последните десет човека изведнъж заваля пороен дъжд. Аз не можах да се подготвя и бях с гуми за сухо време. Но успях да стигна жив и здрав на финала с второ време при българите.

В края на тази седмица – на 7 и 8 ноември 2015 г., предстои петият кръг от Българските колоездачни серии по планинско спускане Kongur AIR DH, който ще се проведе в Петрич, Югозападна България. Ще стискаме палци за Стиви!

Снимки: Тодор Тодоров