Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музикалните послания на народната певица Димка Владимирова

Димка Владимирова с прочутата „Странджанска група”
Снимка: bg-popfolk.com
За мен народната песен е животът ми. Откак се помня, само песни съм пяла. Затова благодаря на родителите ми и на целия ми певческия род. Всички вкъщи пееха, а от радиото и стария грамофон слушахме народна музика – казва Димка Владимирова.

Родена е в село Бистрец, разположено в полите на Странджа планина.За даровитото момиче най-любими са родните песни, които запаметява неусетно и изпълнява с радост. Талантът й е забелязан още като ученичка – на 10 години е отличена с първа награда на преглед на самодейността, а по-късно е носителка на златен медал от национално състезание в Бургас. Седемнадесетгодишна се явява на конкурс в Държавния ансамбъл за народни песни и танци – София, а лично Филип Кутев я одобрява за хоровия състав. В деня на обявените резултати случайно се запознава с легендите на народната музика – акордеониста Борис Карлов и певеца Борис Машалов. Те й предлагат да се включи в програмите на пътуващата им група „Наша песен”. Заедно с певиците Мита Стойчева, Атанаска Тодорова, Лалка Павлова тя концертира из страната цяла година.


Съдбата на Димка Владимирова ѝ се усмихва още веднъж, когато разбира, че в Националното радио ще има конкурс за фолклорния ансамбъл. След успешно прослушване от специалисти тя е приета в хоровия състав. Годината е 1958-ма – началото на професионалния й път, който я отвежда сред съзвездие от гласовити певици, представители на всички фолклорни области. Работата я среща с видни диригенти – Борис Петров, Коста Колев, Стефан Мутафчиев. За да се стигне до „златното време на хора” с диригента и композитора Красимир Кюркчийски: Най-голям принос за световната слава на Женския народен хор на БНР (прераснал в „Мистерията на българските гласове“) и удостояването му през 1990 г. с престижната американска награда „Грами” дължим на него. Не само за дирижирането му,но и като автор на прекрасни песни,с които изправяхме на крака публиката в САЩ, Канада, Европа, Египет и др. Това беше върхов период в моя живот. Признанието на слушателите по света ми даваше криле, изпитвах неизмеримо щастие, удовлетворение от моя труд. Наричаха ни „българските мадони” – спомня си Димка.

През 40-годишния си радиостаж Димка Владимирова успява да реализира и солови записи. С гордост изтъква, че всичките й песни са от нейното родно село. Научила съм ги от майка си, от кака Чана, от кака Гинка, там, откъдето съм тръгнала по света като певица.Там е моят рай. Интересно е, че соловият й репертоар принадлежи към групата на т.н.”тронки” – етнографска общност в Странджанско, която изпълнява определен тип песни, носещи белезите на два стила – тракийски и странджански.

Димка Владимирова се отличава със своя ясен, звънлив сопранов глас, винаги съобразен с музикалния и словесен диалект на с. Бистрец. А за аранжиментите на нейните песни заслуга имат композиторите Анастас Наумов, Коста Колев и др. Особено харесвани са изпълненията й в съпровод на Странджанската група. Музикалният портрет на именитата ни певица няма да е пълен, ако не споменем наследника на музикалния й талант – нейния син Любомир Владимиров, известен тамбурист в ОНМ на БНР. Усетила заложбите на своето дете, тя отрано насърчава и насочва неговото изграждане като професионален музикант. Любомир е ученик на известния тамбурист Румен Сираков, завършил е НУФИ – Котел и Музикалната академия в Пловдив,за да стигне до престижната първа тамбура във фолклорния радио оркестър. В певческия си път Димка Владимирова нагледно доказа, че приемствеността е разковничето на успеха за професията фолклорен музикант. Нека младите се допитват до нашата генерация изпълнители, израснали и научили песните си на село.Нека пазят диалекта, че той е национално богатство. Нека по-често да ни търсят за съвет. Има какво да им предадем за тънкостите на песните.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30

Празник на занаятите на Самоводската чаршия във Велико Търново

Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..

публикувано на 22.09.24 в 10:35