Вече два дни така наречените полицейски протести нагнетяват напрежение в обществото. За пореден път се оказа, че Българя вече не е същата. Във вторник, без да се съобразяват със закони и правилници, с професионална етика и уважение към обществото, служители от МВР блокираха възлови кръстовища в двумилионна София и в други големи градове. Така парализираха движението, изнервиха хората, показаха мускули и безпардонно отношение към гражданите. Но най-вече поставиха на колене изпълнителната власт.

Сценарият се повтори и в сряда, независимо от компромисите, които предложи на заден ход уплашилият се министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Този път към полицейския произвол се включиха и лица от Гранична полиция, които, също без предупреждение, блокираха магистралите към съседните Гърция и Турция. Това не е всичко – с болшевишки плам синдикалните организации във ведомството заплашиха с общонационален протест на 8 ноември.

Какво толкова разгневи пазителите на реда, че самите те брутално да го нарушават? В гнездото на осите бръкнаха в понеделник министрите на финансите и на вътрешните работи, Владислав Горанов и Румяна Бъчварова. Те обявиха, че възнамеряват да предложат в проекта за Държавен бюджет 2016 да залегне намаляване на компенсациите при пенсиониране от 20 на 10 месечни заплати, намаляване на платения годишен отпуск от 30 на 20 работни дни, а също и орязване на други привилегии.

Може би никой не очакваше обаче толкова остра и крайна реакция на засегнатите. Рамо на стъписаните двама министри даде премиерът Бойко Борисов. Той отсече, че протестите са незаконни и че полицаите, които блокираха във вторник кръстовищата, ще бъдат наказани. Същите тези полицаи му отговориха, като отново незаконно блокираха не само кръстовища в градовете, но и международни магистрали. Досега няма наказани. Логичен е следователно въпросът: кой диктува положението? Държавата или полицаите? Дали е пресилена констатацията на някои наблюдатели, че МВР, със своите структури и хора, днес се е превърнало в цитадела извън закона, в българския Франкенщайн във време на преход от тоталитарно общество към европейска демокрация?

Но да оставим настрана хиперболите. Да погледнем някои числа и факти. В системата на МВР персоналът заема над 60 хиляди щата при население малко повече от 7 милиона души. Според редица статистики това означава, че по полицаи на глава от населението България се класира на първите места не само в Европа но и по света. Но защо тогава е също в топ класацията по ширеща се престъпност и корупция? Логичният отговор е, че хората от вътрешното министерство не могат или не желаят да си вършат работата. Някои анализатори отиват и по-нататък, като разглеждат хипотезата, че някои от тези хора, освен на държавната служба, разчитат и на яслите на различни „браншови” мафии, занимаващи се с трафик и търговия с наркотици, с трафик на проститутки и мигранти, с контрабанда на акцизни стоки и т. н. Любопитна е в тази връзка констатацията на работодателските организации в България, посочена в тяхна декларация по повод полицейските протести, че при тази ефективност, в кавички, на МВР, производителите и гражданите са принудени да „издържат по численост още едно МВР под формата на частен охранителен сектор”.

От друга страна, ежегодно се изсипват в касите на МВР стотици милиони евро от държавния бюджет, 95% от които отиват за заплати и други финансови и материални привилегии на служителите. Защо е така? Нека бъдем откровени. В течение на повече от четвърт век след падането на Берлинската стена, в МВР, а и в Министерство на отбраната, демократичните реформи се провеждаха само на хартия. Там се запазиха скъпо струващите привилегии, установени по време на тоталитарния режим, за да могат тези два репресивни апарата да обслужват и гарантират спокойствието на тогава управляващата БКП. Така оформилата се каста е жизнена и днес, и изглежда е готова да престъпи законите, дори да подкопае държавността и демокрацията, ако се поставят под въпрос нейните финансови и материални привилегии. Остава надеждата, че най-после държавните институции ще преодолеят страха и ще проведат там истинските реформи. Горанов и Бъчварова направиха плах опит в тази насока с финансови лостове. Засега явно не успяха.