Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пръстени и гривни, пафти и пендари

БНР Новини

Изработени от злато, сребро или пиринч (сплав от мед и цинк с жълт цвят) женските накити били важна част от празничната премяна на българката. Както всички предмети в нашата традиционна практика, те имат многопластово значение – служат за украса, имат апотропейна сила, неизменна част са от някои обичаи и магически обреди. Ще ги срещнем в народните поверия, а също – в народната медицина.

Пафти, обици, гривни, пръстени и нанизи служат за предпазване от лоши погледи и от уроки. Те се поставят на места, които са уязвими – челото, ушите, шията, талията (наричана „половина”) и ръцете. Неслучайно тези части на тялото задължително се покриват по време на сватбения ритуал, когато девойката преминава най-важната житейска граница. Освен плътно покривало на главата, булката носи златни или сребърни накити. Над челото си носи жълтичка, наричана „кръст-дукато” и възпята в коледарските песни. Тя трябва да е от злато, за да привлече берекет и мир в дома. Вярва се, че благородният метал има голяма сила. Затова подобна паричка се нанизва при изработване на детската шапчица или пък я връзват над челцето на новороденото.

Снимка

Обичаите, при които гривните, пафтите, обиците и пръстените се използват имат свои варианти за различните региони. Но се срещат и много общи черти. Например, гривните са много важни в обредите и обичаите при сватбата. Те се поставят в т.нар. „цветна вода”, с която се замесват хлябовете. На някои места слагат също пафтите с обиците. Момите занасят гривните на кладенеца, като по пътя пеят. Поставени в съда, бижутата остават там докато водата се затопли до необходимата температура, за да бъде замесено тестото. Това се прави с вярата, че така невестата ще бъде предпазена от лоши очи и всичко в семейния живот ще тръгне добре и ще бъде „пълно, та равно навсякъде”. Жената ще пази грижливо своите накити цял живот. Когато ражда децата си, пръстенът й ще бъде поставян в първата, с която ще бъдат окъпани. На третия ден след появата на новороденото се слага софра (ниска дървена маса или поднос). На нея трябва да има сол, хляб и вино, до тях – пафтите, гривните и пр. Всичко това се слага до главата на детето. Обредните предмети са предназначени за орисниците, които ще дойдат през нощта, за да определят съдбата му.

Снимка

Както е известно, пръстените имат много голямо приложение в предженитбените обредни практики. Срещу Нова година, на Гергьовден, на Великден, Спасовден се извършва т.нар. „пеене на пръстените”, чрез което се предрича за кого ще се омъжи девойката. На Гергьовден първото издояване се прави през пръстен, за да бъдат запазени овцете от лоши очи и да дадат през лятото много мляко. На същия ден пръстен се поставя и в „мълчаната вода” (донесена при пълно мълчание). С нея се ръси стадото, за да не могат бродници и мамници (вредоносни магьосници) „да обират” млякото (да го крадат и пренасочват към други стада). Със същата вода се ръси и един от коловете на оградата, на който по стар обичай стои скелет на конска глава. Вярвали, че така предпазват стадата от вълци. Подобен ритуал се извършва и в други моменти от годишния стопански цикъл. Например, преди вършитба се ръси гумното (хармана), там, където ще се вършее житото. Според народната вяра това ще помогне да има подходящ ветрец за отвяване на плявата, ще осигури повече и по-добро жито. Заедно и поотделно пафти, пръстени, гривни и обици се използват от баячките при „уроки, уплашено, магии и други напасти”, според народната терминология. Ако се случи млада невеста да си отиде от този свят, в дрехите и предметите, приготвени да й служат в отвъдното, се слагат и нейните накити. Вярва се, че те я водят из пътя й на оня свят. Според поверието, ако по-късно бъдат изкопани, те имат много голяма сила срещу магии. За добър знак се приема, ако сънуваш, че имаш пръстен на ръката. Означава придобивка и богатство.

Снимки: БТА, БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Демоничният конник св. Тодор

"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..

публикувано на 23.03.24 в 04:30

Монография представя традиционната къща на българите в Молдова

В българската библиотека "Христо Ботев" в Кишинев беше представена книгата "Човекът в къщата – къщата в живота на човека. Традиционната къща на българите в Република Молдова като част от културното наследство“. Автор на труда е докторът на..

публикувано на 18.03.24 в 20:18
„Кукерландия 2024“ - Ямбол

Магията на кукерските игри шества в Ямбол

Хиляди хлопки и чанове огласиха Ямбол в 25-ия юбилеен Международен маскараден фестивал „Кукерландия“. Над 2000 хиляди кукери, сурвакари, бабугери, камилари, старци, джамалари и други фолклорни персонажи показват богатството на маскарадната обредност от..

публикувано на 17.03.24 в 15:37