Дипломацията е нещо много тънко. Този принцип важи с още по-голяма сила, когато става въпрос за църковна дипломация. Всичко това нагледно пролича в словата на Вселенския патриарх Вартоломей и българския Неофит, произнесени след Архангеловата литургия в катедралата „Свети Александър Невски”.

Дядо Вартоломей защити позицията си на архиепископ на Константинопол – Новия Рим. Лайтмотивът на цялата му реч бе: Аз съм наследник на родоначалниците на православието! И не спря да споменава за „междувременно появилите се трагични обстоятелства”, както нарича упоритото нежелание на своите предшественици от ХIХ век да признаят независима българска църква. И постфактум одобри обявяването на Българската екзархия през 1872 г. за схизматична, определяйки това като положителен акт, противостоящ на „смъртоносния” етнофилетизъм.

В същото време Негово Всесветейшество изпадна в противоречие със себе си, признавайки пълното зачитане на етническата специфика на всеки един народ, включително правото на собствена азбука. Като дори не се поколеба да цитира всеизвестните думи от защитната реч на комунистическия лидер Георги Димитров в Лайпциг относно император Карл Пети, немския език и конете. Но въпреки това в цялото си слово се обръщаше към дядо Неофит с Ваше Блаженство, вместо с Ваше Светейшество. Сиреч, за Цариград българската църква все още е екзархия, а не патриаршия. И оцени премахването на схизмата през 1945 г. като печален факт, продиктуван единствено от окупацията на Балканите от Москва, застрашаваща като цяло самото съществуване на православната църква на полуострова.

Дядо Неофит обаче не му остана длъжен. На свой ред той го титулува „Светейшество” вместо „Всесветейшество”. И изреди всички юбилейни за БПЦ дати – 1150-годишнината от Покръстването, 1145 години от учредяването на първата Българска архиепископия през 870 година, и най-вече – възстановяването през 1235 г. на „високия патриаршески статут със знанието и със съгласието на всички тогавашни православни патриарси”. И вместо да напомня за стари вражди, акцентира върху „вековното в Господа единство на нашите две църкви”. Което, преведено на обикновен език, ще рече: ние сме равни и за никакви претенции на върховенство от страна на Цариград не може да става дума.

Скандалът обаче не се ограничи с това. При награждаването си с орден „Стара планина”, Вселенският патриарх постави официално въпроса за връщането на църковни светини и документи, прибрани през Първата световна война в София от манастири край Сяр и Драма – въпрос който отдавна е изчистен както от двустранни българо-гръцки договори, така и от международни конвенции.

Кой спечели и кой загуби от целия скандал? Големият потърпевш, разбира се, е самият Вселенски патриарх, ползвал се до този момент с изключително добро име както сред вярващите, така и сред светското българско общество, което бе запознато с неговата дейност в областта на екологията, в борбата с бедността и защитата на християните в Близкия Изток. Сегашните му претенции, както и незачитането на средствата за масова информация, което той демонстрира, отказвайки предварително обявената среща с тях, трудно ще бъдат преглътнати. Президентът Росен Плевнелиев също допусна грешка, поддавайки се на внушения за връчването на най-високото българско отличие на Вартоломей, но за разлика от други случаи, реагира бързо и правилно, като си призна за гафа.

Без съмнение, главният печеливш от цялата тази неприятна ситуация е премиерът Бойко Борисов. Който отказа предвидената среща с Вартоломей.