Небивалият миграционен натиск към ЕС тази седмица бе обект на две срещи на върха на съюза, а очерта и трета в близко бъдеще. В Малта лидерите на ЕС разговаряха с колеги от африканските държави. Последва неформална среща на върха на ЕС, на която бе решето да се проведе и извънредна среща на върха с Турция, по възможност до края на този месец или в началото на идния.

В Малта България отиде с делегация, оглавявана от премиера Бойко Борисов, който подписа учредителния документ на Доверителен фонд за развитие в помощ на африканските държави. България участва във фонда със скромната сума от 50 хиляди евро и скромният размер вероятно не се дължи толкова на нейните финансови възможности, колкото на резерви към перспективата за осезаеми резултати от помощите. По принцип средствата ще са предназначени за отваряне на центрове в няколко африкански страни, които да филтрират потенциалните емигранти, преди те да получат разрешение да продължат към Европа. Повод за резерви дава самото отношение на някои африкански лидери към фонда, на които предвижданите помощи от 1,8 милиарда евро се видяха нищожни. При положение, че в някои държави от Африка преводите на емигранти формират 10% от брутния вътрешен продукт, подобно отношение е меко казано неприемливо. Както е неприемлива и изявената на най-високо равнище теза, че различно третиране на африканските емигранти от третирането на сирийските бежанци щяло да е дискриминация. Явно между ЕС и африканските държави продължава да има съществени различия по проблема и е по-реалистично да очакваме не общи, а отделни споразумения с някои от тях. Наскоро такова бе сключено с Етиопия.

В столицата Ла Валета се състоя и извънредна среща на най-високо равнище на ЕС, за дискутиране на изпълнението на предвидените мерки за справяне с миграционния натиск. Общата равносметка от изпълненията буди скептицизъм и Европейската комисия поиска от националните правителства незабавни действия за по-бързо приемане на квотите с бежанци от Италия и Гърция. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер иронично коментира, че досега са преместени само 130 души, а намерението е за преместване на 160 000, и ако релокацията продължи със сегашния ритъм, целта ще бъде постигната на 1 януари 2101-ва година. В този контекст българският премиер Борисов коментира, че България вече е осигурила места за настаняване по отредената й бежанска квота, но никой не иска да идва, а и самата България “няма да прави затвори, за да задържа бежанци, ако не искат да се настаняват в нея“. Според премиера, жизнено важно е първо миграционният поток да бъде спрян, да се затворят границите и да се положат грижи за вече пристигналия неясен брой мигранти. Едва след това може да се помисли за някакъв друг технологичен ред за нов прием на точно определен брой хора в Европа, посочи още Борисов.

Часове преди европейските лидери да вземат в Малта решение за извънредна среща с Турция, премиерът коментира, че би подкрепил отстъпки на ЕС в полза на Анкара, защото тя поема голяма част от сирийските бежанци: Според Борисов, освен финансова подкрепа, Турция може да бъде благоприятствана и с някои изключения, като например либерализация на визовия режим за нейните граждани. Европейските лидери в крайна сметка се договориха да насочат към Турция 3 милиарда евро, които в следващите две години да бъдат употребени предимно за подобряване най-вече на условията на сирийските бежанци, намиращи се на турска територия. С какви още условия ЕС би обвързал помощта предстои да научим в края на този месец или началото на другия..

Две срещи на върха в Малта за един ден и последвалото решение за трета без вземане на ясни решения затвърди впечатлението, че ЕС продължава да няма обща позиция и да се лута в отношението си към най-съществения си проблем в момента – безпрецедентния миграционен натиск.