„България е най-бедната страна в ЕС.” Това изречение неминуемо присъства във всяка публикация на чуждите медии за България. И макар да е шаблонно, това твърдение продължава да е вярно. Причините, довели до трайното обедняване на българите, както и възможния изход от спиралата на бедността, търсиха участниците в конференция, организирана от Института за икономика и международни отношения и германската фондация „Фридрих Еберт”.Любен Томев
Бедността трябва да е водеща тема в обществената дискусия – заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, който очерта общата картина на бедността в България и представи политиките на правителството за нейното преодоляване. Всеки пети в България живее в бедност, а за 40% от населението съществува риск да изпадне в бедност, показва анализът на МТСП. Важни са причините за това развитие, защото те водят до политиките за преодоляване на проблема – отбеляза министър Калфин.
Първо, бедните са безработни. 50,2% от безработните живеят в бедност. Има абсолютно ясна връзка между бедност и заетост. На второ място бедните са деца. Процентът при непълнолетните деца, които живеят в бедност, е изключително висок. На трето място са самотните възрастни хора над 65 години, а след тях са многодетните семействата с три и повече деца.
Ивайло Калфин подчерта и още една основна предпоставка за изпадане в бедност: преобладаващата част от бедните хора са без или с ниско образование. Делът на работещите бедни с ниско образование е 63,5 %. Тези причини определят политиките на правителството.
Очевидно е, че най-трайната политика е достъпът до пазара на труда – продължава министър Калфин. – Той е особено затруднен за няколко групи – младите хода до 29 г., над 50-годишните безработни, които са половината от регистрираните безработни, и които много често съвпадат с групата на трайно безработните, които над една година са извън пазара на труда, както и хората с увреждания.
Проблемът с безработните в предпенсионна възраст и с хората с увреждания е голям, признава министър Калфин, тъй като държавата все още не е намерила начин да заинтересова бизнеса. Всички сега действащи програми са свързани със субсидирана заетост основно в публичния сектор, а това не е трайно и ефективно решение – коментира министърът. Критично отношение към политиките на МТСП изрази Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Според него почти всички концепции за борба с бедността разчитат на една догонваща политика спрямо средноевропейските равнища, пропускайки един друг съществен фактор:
Големият проблем на България е, че освен сериозните подоходни и социални неравенства самите доходи са на абсолютно ниски равнища, които не позволяват достигането на необходимите средства за издръжка на живота и не дават възможност за формирането на успешна средна класа.
По изчисления на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ средният доход на едно лице от домакинство е около 2/3 от необходимите средства за издръжка на живота, които се равняват на около 280 евро на месец. "Едва 20 % от домакинствата в България надхвърлят тази сума" – твърди Любен Томев. В търсенето на решения проф. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения наблегна на връзката между икономическо развитие и бедност.
Икономическият растеж е това, което би трябвало да доведе до намаляване на бедността – казва проф. Ганчев. – Отдавна е известно, че когато икономиката се развива добре има повече пари за заплати, респ. по-малко безработица, по-малко бедни и има повече пари в бюджета, което пък позволява държавата чрез социални плащания да намали равнището на бедност. Това, което е по-малко очевидно, е, че има и обратна зависимост, т.е. икономиките, които се характеризират с по-ниско равнище на социално неравенство и бедност се развиват по-бързо.
Макар и да не беше фатално засегната от икономическата криза в Европа, България все още не може да се възстанови и икономическият растеж е минимален, което не позволява и растеж на доходите. Проф. Ганчев вижда причината за това в изводите, които България не направи от кризата.
България е единствената страна в Източна Европа, която след кризата не е извършила фискална реформа. Няма голяма разлика между това, дали живеете на помощи или ще започнете работа, особено на минимална работна заплата. Възможно най-лошата ситуация е тази, при която имате данъци върху хората с ниски доходи. Т.е. при такава ситуация нямате никакъв стимул от гледна точка на бедните хора да започнат работа и България е единствената страна в Източна Европа, която облага с данъци най-ниските доходи.
Сложната управляваща коалиция в България за момента не позволява промяна в данъчната политика, заяви Ивайло Калфин. По думите му ниските данъци водят и до ниски доходи. За това политиката на неговото министерство се концентрира върху други мерки.
Това, което обществото ни трябва да направи, е свързано с образованието, достъпа до работни места и включването на хората, които са в бедност или в риск от бедност в пазара на труда – смята Калфин. – Това не би трябвало да става само със субсидирана заетост, а би трябвало да става с усилия в различни сфери в цялото общество. Социалните помощи трябва да бъдат насочени към хора, които по обективни причини нямат възможност да влязат на пазара на труда. Това са хората с увреждания, възрастните хора, дългосрочно безработните в предпенсионна възраст, и младите хора.
По информация на българското посолство в Берлин към момента няма данни за пострадали български граждани след терористичната атака в град Магдебург, при която автомобил се вряза в коледния базар в града. Посолството е в постоянен контакт с местните..
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..