„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които министърът на културата Вежди Рашидов изпраща актьора в последния му път. Думите бяха животът на Велко Кънев – на сцената и на екрана. Бяха чужди думи, но той ги преживяваше така, че ставаха негови – завладяващи, натъжаващи, вдъхновяващи.
Огромната си популярност Велко Кънев дължи повече на киното. Ролите му в „Оркестър без име”, „Матриархат”, „Мъжки времена”, „Да обичаш на инат”, „Бон шанс, инспекторе!” го направиха незабравим за поколения българи. Компанията от филма „Оркестър без име”, смятан за една от най-обичаните български ленти, имаше идея да се събере за неговото продължение. Но Велко не дочака този римейк.
Интервюто, което слушаме, е на Велко Кънев, дадено е през 1986-та година. По това време той се снима във филма „Да обичаш на инат”, за който казва: Този филм и тази роля са може би най истинската ми среща в киното. За публиката обаче всички негови роли са истинска среща с таланта и актьорското майсторство. От 1978 г. той е в трупата на Народния театър, където играе героите на Радичков, Вазов, Чехов, Молиер, Шекспир, Грибоедов, Бекет, Достоевски, Пинтър и много други. За ролята си на поп Кръстьо от пиесата „Великденско вино” с режисьор Иван Добчев през 1994 получава наградата „Аскеер”. Превъплъщението му в предателя на апостола на българската свобода Васил Левски пълни залата на Народния театър над 10 години, откъдето публиката излиза с насълзени очи:
Другата България – това са хилядите българи, прокудени в чужбина след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. Разпръснати по целия свят, те живеят с образа на родината, с нейното оспорвано минало, трагично настояще и неизвестно бъдеще. Принудени да..
Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят..
„Чувала съм да казват, че Блага Димитрова е недоразумение – жена, при това поет и толкова разсъдлива. Критиците, които често я обвиняват в „умозрителност”, я корят, че „измисля”. Това са думи на прочутата френско-българска интелектуалка и изследователка..