Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

2011 г. – Незабравимият Велко Кънев

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които министърът на културата Вежди Рашидов изпраща актьора в последния му път. Думите бяха животът на Велко Кънев – на сцената и на екрана. Бяха чужди думи, но той ги преживяваше така, че ставаха негови – завладяващи, натъжаващи, вдъхновяващи.

Тоест това, което искаш да изразиш с чужди думи, прочел си го и трябва да го кажеш с израза на друг човек – това в никакъв случай не трябва да остава като чужда фраза, а да преминава през теб – казва той.

Огромната си популярност Велко Кънев дължи повече на киното. Ролите му в „Оркестър без име”, „Матриархат”, „Мъжки времена”, „Да обичаш на инат”, „Бон шанс, инспекторе!” го направиха незабравим за поколения българи. Компанията от филма „Оркестър без име”, смятан за една от най-обичаните български ленти, имаше идея да се събере за неговото продължение. Но Велко не дочака този римейк.

Вижте, аз в 1973-та започнах да снимам за първи път. Дотогава във ВИТИЗ не съм снимал. Георги Дюлгеров ме покани за първи път. Но Апостол Карамитев ме извика и ми каза, че няма да ме пуснат да се снимам . Поради една проста истина: докато аз не вляза в театъра както трябва, докато не усвоя принципите на професията в театъра, всичко друго няма да става както трябва. И мисля, че беше прав. От 73 -та до сега около 30 филма имам.

Интервюто, което слушаме, е на Велко Кънев, дадено е през 1986-та година. По това време той се снима във филма „Да обичаш на инат”, за който казва: Този филм и тази роля са може би най истинската ми среща в киното. За публиката обаче всички негови роли са истинска среща с таланта и актьорското майсторство. От 1978 г. той е в трупата на Народния театър, където играе героите на Радичков, Вазов, Чехов, Молиер, Шекспир, Грибоедов, Бекет, Достоевски, Пинтър и много други. За ролята си на поп Кръстьо от пиесата „Великденско вино” с режисьор Иван Добчев през 1994 получава наградата „Аскеер”. Превъплъщението му в предателя на апостола на българската свобода Васил Левски пълни залата на Народния театър над 10 години, откъдето публиката излиза с насълзени очи:

Има едно място край София – нарича се Голгота... Има едно място край Йерусалим и се нарича Голгота, което се тълкува лобно място. И говореше Исус: Отче, прости им, защото не знаят що вършат.

Защо го не отърваха, защо ги не бастисаха тия 20 души като са го карали през Балкана – него и другите двама. 20 души заптии . Едно писмо се намерило после в зандана. Едно писмо, писано от неговата ръка: Елати, елати мои братя българе. Решителни юнаци, мене отървете от 20 заптии.

Този монолог на Велко Кънев е записан в студио на БНР и запазен Златния фонд. А за самия спектакъл големият театрален режисьор Леон Даниел казва:

Великденско вино“ на Константин Илиев аз поставях три пъти в три театъра, с коренно различни актьори. Поставях винаги с чувството, че сега вече май изчерпвам всичко, съдържащо се зад думите... И когато гледах Иван-Добчевата постановка, усетих, че добрата пиеса е като добър кладенец – колкото повече черпиш от него, толкова повече вода идва.

През 2007 г. Велко Кънев печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл” в Санкт Петербург. На 2 октомври 2008 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен – за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата празнува своята 60- годишнина с премиерата на моноспектакъла „Дванадесет разгневени монолога”. В отговор на въпроса коя е най-голямата илюзия в живота му, актьорът казва:

Аз продължавам да живея с чувството, че съм се обрекъл на нещо много красиво и много необходимо като театъра. Продължавам да вярвам, че всеки вътрешно има потребността да се докосне до частица от него, за да си разнообрази деня, за да се сроди с фантазията, с измислицата в изкуството.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..

публикувано на 01.07.15 в 11:35

1990 година: Времето е наше?

„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..

публикувано на 23.06.15 в 14:28
 Петър Младенов огласява оставката на Тодор Живков

1989 г. – Промяната

10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..

публикувано на 19.06.15 в 14:35