Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Любими дървета на българина

БНР Новини
Снимка: БГНЕС
Около Коледа и Нова година най-търсени са елите и борчетата. С тях внасяме уют у дома, а украсата им придава великолепно празнично настроение. През последните години все повече се търсят коледни дръвчета с корен, за да ги засадим след празниците в близката градинка или селския двор. На особена почит в тези дни е и дрянът. Човек, и да иска, не може да има всички дървета в двора си. Но нашите предци са компенсирали това, като са държали винаги в домовете си предмети със специално предназначение – полезно, предпазно и магическо - пише в  свое изследване журналистът Стефан Янакиев. В българската народна култура дрянът се счита за вълшебно дърво, носи надежди за здраве, дълъг живот и добър късмет. Символ е на  дълголетие и заради жилавата си и здрава дървесина. От дрян са правили най-здравите и красиви дръжки на оръжия, най-сладко свирещите кавали и дървените части на гайдите. Твърдата дървесина позволява да бъде шлифована до блясък, а по-късно в нея са вплитали и сребърни инкрустации. От дрян е пръчката, с която на Игнажден полазникът /първият гост в къщата/ разръчква огъня, криваците на коледарите, сурвачките на сурвакарчетата. На Бъдни вечер на трапезата има дрянови пъпки, които се прикадяват заедно с другите храни, а после ги пукат в огнището за здраве и за късмет. Няма пазар в България, където преди Рождество да не се предлагат дрянови клонки.

Друго любимо дърво на българина е ясенът. За него казват, че е дърво, носещо щастие. В някои коледни песни е възпят като райско или световно дърво. Вярва се, че има способността да пропъжда злите духове. Сред най- почитаните от българите дървета се нарежда и яворът. Под него човек може да седи или да спи без никакъв страх от лоши духове или от магии. Овчарят, ако свири с яворов кавал, не се страхува да нагази и в най-опасните  места – сборища на самодиви. Вярвало се е, че най-важните предмети в къщата – бъклицата и ведрото, ако са направени от явор, имат предпазно действие срещу всякакви лошотии. А кобилицата, с която се носи вода, трябва да е или от ясен или от явор. В това са вярвали предците ни, а на селските мегдани са засаждали още едно любимо дърво – чинара. Под неговите сенки са сядали на раздумка. Днес в много български села и градове има вековни дървета от този вид. Ето историята на едно такова дърво. Отправяме се към с. Джигурово, в българския югозапад, до град Сандански. Полупланинското село е кацнало на един хълм в Пирин. Осемвековен чинар е главната му забележителност. За старото дърво, обвито в легенди, разказва Снежана Димитрова, секретар на местното читалище.

„В библиотеката ни има една летописна книга, в която е описана следната легенда за това вековно дърво. В селото е имало две черкви: „Света Неделя” и „Света Мария”. В един празничен ден свещеник дошъл да се помоли, носел клонка от чинар, забил я в земята, за да върже коня си. След литургията той отвързал коня и си заминал, а от пръчката пораснал този чинар, който днес е вековно дърво. Предполага се, че е на повече от 800 години. През годините селото се изгражда около чинара и там сега е нашият площад. До дървото има изградена чешма, на която идват хора от цялата Санданска община да си наливат вода. Нашата вода е чиста  и много вкусна. Чинарът е с разклонен ствол и в дънера се образувала голяма хралупа. Старите хора помнят, че в тази хралупа е имало пещ за хляб. Събирали са се да си купят топъл хляб и да побъбрят. За нас това е едно от най-обичаните места в селото. Там е автобусната ни спирка,  дървото ни служи и за ориентир, казваме: като стигнеш чинара – наляво или надясно...” – разказва Снежана.

През миналата година джигуровският чинар попадна в престижната класация на вековните дървета в България. Той бе класиран сред десетте финалисти в петото издание на конкурса за най-обичано българско дърво „Дърво с корен 2014”. От Благоевградска област до финалния кръг стигна още едно дърво от община Сандански - в категорията „Вековните дървета говорят” журито класира и Източният чинар, който от 13 века хвърля сянка в двора на манастира „Св. Георги Победоносец” в близкото до Джигурово село Златолист.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Дина Джевали от Сирия: Изживях време на безизходица, в България за мен нищо не е трудно

Оцеляването на милиони хора по света, живеещи в условията на войни, глад, болести и безмерно отчаяние, ежедневно е поставено на карта. Нерядко подхождаме към емигрантите от такива страни по-скоро враждебно, отколкото с разбиране. Онова, което са..

публикувано на 02.12.24 в 10:55
Борислав Сарафов

Борислав Сарафов свиква национално съвещание за противодействие на насилието

Национално съвещание на тема “Активизиране на работата на Прокуратурата на Република България за осигуряване на нулева толерантност в противодействието на случаите, свързани с упражнено насилие”, ще се проведе днес по инициатива на и.ф. Борислав..

публикувано на 02.12.24 в 06:00

С дъжд и сняг започва новата седмица

В понеделник над по-голямата част от страната ще се задържи облачно с валежи от дъжд, по-значителни в югоизточните райони. В Предбалкана ще превали слаб сняг. От югозапад валежите ще спират и облачността ще се разкъсва и намалява. Ще духа до умерен..

публикувано на 01.12.24 в 18:30