Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Втората световна: „Войната, в която не можехме да не участваме”

БНР Новини

България и Втората световна война. Имала ли е страната ни възможност да не участва в най-изтребителния досега конфликт? Задавам този въпрос на доц. д-р Соня Пенкова – директор на Националния военноисторически музей. Повод е мащабната изложба „Войната, в която не можехме да не участваме”, открита в музея. Посветена е на 70-годишнината от края на световния конфликт.

Този въпрос всъщност задава и нашата експозиция – казва доц. Пенкова. – С нея търсим възможните отговори. Според екипа, който създаде изложбата, страната ни не е имала алтернатива. България просто е била принудена от развоя на събитията в Европа и света, от хода на взаимоотношенията между Великите сили да избере този път, без кой знае колко да е устремена за участие във войната. В началото на конфликта страната ни запазва неутралитет доста дълго време. Но в един момент нещата излизат от контрол.

Соня Пенкова отбелязва като пример т.нар. „символична война”, която България, под натиска на Германия, обявява на Съединените щати и Великобритания. Война без планове за реални бойни действия срещу тези държави. Но в един момент тя става реална с бомбардировките над България и сраженията във въздуха. А в края на войната страната ни участва в реални сухопътни битки на страната на антихитлеристката коалиция – Съветския съюз, Великобритания и САЩ.

СнимкаКаква е предисторията на българското участие? След Първата световна война, водена от идеята за национално обединение на земи, населени главно с българи, страната ни попада в лагера на победените. Несправедливият Ньойски договор откъсва от територията й земи, населени предимно с българи. Така през 20-те и 30-те години започват да се оформят възгледите на българската политическа класа за мирна ревизия на статуквото след първия световен конфликт. Търсят се възможности за национално обединение, без това да значи, че политиците са имали единно виждане по въпроса дали ще се води нова война и на чия страна.Но ходът на събитията и онова, което предлагат Великите сили, достатъчно ясно определя възможностите за участие на България на страната на някоя от вече формиращите се коалиции. Към началото на 1941 Германия побеждава англо-френската коалиция по европейските фронтове, а Съветският съюз действа като съюзник на Германия.

Българската управляваща класа си дава сметка след започването на войната на европейския театър какво се случва с държави доста по-силни, със сериозна армия, със значим ресурсен потенциал. Това става ясно с действията на Германия в Европа, както и с действията на Съветска Русия на изток. Така че бавно, но сигурно валякът на войната върви към нас. И решението, което тогавашните управляващи е трябвало да вземат, е по кой начин да съхранят България от участие във война и как да стигнат до някаквоизпълнение на неосъществения и в Първата световна война идеал за национално обединение. Възвръщането на Южна Добруджа става възможно с чисто дипломатически ходове, провокирани от развоя на взаимоотношенията между Великите сили в началото на войната.

Протокол за присъединяването на България към Тристранния пактНо валякът на войната продължава да се движи и вече изключва всякакви мирни варианти за нашата страна. Решението на Германия за военна кампания на Балканите през пролетта на 1941 води до огромен натиск върху България да се включи в хитлеристката Ос и да предостави на своя територия „коридори” за военните действия. А след японското нападение над Пърл Харбър през декември 1941, Германия принуждава всички европейски държави, съюзници в „Оста”, да обявят война на САЩ и Великобритания.

Ще добавим, че една от най-ярките страници на човечност в годините на Втората световна война е написана в България. Става дума за спасението на българските евреи от Холокоста. За тях се застъпват архиереите на Българската православна църква, 43 депутати начело с подпредседателя на Парламента Димитър Пешев, интелектуалци, обикновени българи. Далновидност проявява цар Борис Трети, от чието отношение зависят политическите решения по този въпрос. Така в годините на войната са спасени близо 50 хиляди евреи.

СнимкаКакво е участието на България в разгрома на хитлеризма?

След държавно-политическия преврат на 9 септември 1944 година, България застава на страната на антихитлеристката коалиция вече съвсем окончателно, след доста сериозни опити да бъде на тази страна в предишни периоди – посочва Соня Пенкова. – Разбира се, взаимоотношенията между Великите сили и разделянето на териториите на влияние, предопределят мястото, където България ще се намира във военния ред. Влизайки на страната на антихитлеристката коалиция, България участва и в заключителната фаза на войната. А и в самия край на бойните действия части от българската армия се сражават до 15 май в състава на Трети украински фронт, дни след официалното приключване на войната.

Д-р Пенкова отбелязва, че участието на България в заключителния етап на войната е важно, но не дава всички резултати, които може би сме смятали, че ще постигнем. Каква е равносметката? България запазва Южна Добруджа, възвърната по мирен начин през 1940. Но на юг и на запад териториите, откъснати в резултат на Първата световна война, си остават извън България. Страната ни се сражава под съветско командване в заключителния етап на войната, но и остава под съветско влияние за повече от 40 години.

СнимкаЕкспозицията е решена в черно-бяло. С фотоси, документални видеокадри и звуци от войната – сирени, самолетен грохот от бомбардироките над София, можем да съпреживеем нейните изпитания и ужаси. Можем да чуем речи на политици, спомени на участници в нея. Многобройните интерактивни приложения допълват представите за световния конфликт. Изложбата продължава до края на февруари.

Снимки от изложбата:Венета Павлова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

"Рождество Богородично" – Палѝгодèн пази завещаното от св. апостол Павел

След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..

публикувано на 08.09.24 в 05:20

Изящно гравирани съдове и фино изработени идоли – Козарева могила разкрива своите тайни

Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..

публикувано на 07.09.24 в 06:45
Проф. Иван Илчев

Величието на Съединението и последиците от съединисткия синдром

На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..

публикувано на 06.09.24 в 07:15