Тези дни две от най-големите рейтингови агенции – Standard&Poor’s и Fitch публикуваха последните си оценки за българската икономика, оповестявайки нови рейтинги за българския дълг в местна и чужда валута. В сравнение с предходните оценки, промяна няма. Това на практика означава, че няма съществени положителни или негативни промени в националната икономика, а инвестициите в български дългови книжа си остават все така умерено рискови и не особено препоръчителни. Някои наблюдатели в България даже подчертават, че в очите на чуждите инвеститори българските държавни ценни книжа си остават все така в категорията „боклук”. Дали е точно така е доста съмнително, след като българското правителство продължава усилено през тази година да продава на международните финансови пазари облигации, които не само, че се търсят, но и даже не могат да задоволят всички заявки за покупка и то при много добра за България цена. Сигурно и не всички смятат българския суверенен дълг за незаслужаваща внимание възможност за инвестиции, след като българското министерство на финансите планира догодина нови дългови емисии от близо 2.7 млрд. евро.

По-важното в случая е друго – стабилността на българската икономика. Тя изглежда не е само политически лозунг в устата на управляващите, но и факт, който се признава от най-непредубедените международни експерти. Това съвпадение на оценките няма как да е случайно и по всичко изглежда, че отразява реалната действителност, която в очите на самите българи е винаги много по-черна и отчайваща, отколкото е истинската.

За стабилност говорят всички макроикономически показатели, които свидетелстват за липсата на каквито и да е трусове и застрашителни процеси в българската икономика. Напротив, тя макар и изключително мудно, все пак върви нагоре на принципа на тотото: по малко, но редовно. Два процента ръст на БВП не е кой знае какво постижение нито за тази година, нито за догодина, както се планира, но е все пак по-добре от застой или рецесия. Това важи и за безработицата и за потреблението, и за инвестициите, и за жизненото равнище.

Като стана дума за жизнено равнище, тук е мястото да се каже, че стабилността може да е нещо положително при други икономически и социални показатели, но по отношение на доходите на гражданите и на държавата като цяло това много прилича на замръзване и тъпчене на едно място. А това на практика за българите и за България означава, че те едва помръдват на икономическото дъно, на което се намират в Европа. Стабилността в икономиката за България и нейните граждани не означава нищо друго освен закотвяне на последното място по всички критерии за просперитет и благоденствие, за конкурентоспособност и по-добри социални перспективи. Току-що публикуваните данни за инфлацията за последния месец само потвърждават това заключение, осведомявайки ни, че слабите надежди за оживление от лятото са били отново попарени от дефлацията, която не радва нито потребителите, нито бизнеса.

Вярно е, че стабилността е успокоителна, но на българската икономика в момента й трябва друго нещо – динамика, оживление, ръст, по-добри перспективи за иначе вече привикналите с бедността и дъното и нагодили се към тези мизерни условия на живот български граждани.