Българската гора е огромно природно богатство, което и днес е повод за национална гордост. Усилията, насочени към опазването му и неговото устойчивото използване, са започнали преди дълги години и продължават всекидневно. Но какви са днешните заплахи за българската гора? Разговаряхме с инж. Александър Дунчев, експерт по горите във Фонда за опазване на дивата природа – WWF. Той се занимава със създаване на възможности за опазване на вековните гори и подобряване на нормативната база с цел по-доброто управление на горите в България.

Гората не е само източник на суровина за индустрията и горите нямат само икономическо значение. В същото време икономическият интерес към българските гори се увеличава. Добивът на дървесина се увеличава с около половин милион кубически метра годишно, сподели инж. Дунчев. – Това е за сметка на другите важни функции на гората – социални и природозащитни. Социална функция на гората е не само възможността на хората да събират дърва за огрев, а и възможността за развитие на туризъм. Много често сигналите за незаконна сеч в България идват именно от туристически движения или от граждани, които сигнализират за мащабна сеч в гори, използвани предимно за туристически цели. Когато една гора бъде превърната в сечище, тя временно губи своя туристически потенциал.

Българите считат, че горите в страната се изсичат твърде мащабно и през 2015 това създаде условия обществото да изиска налагане на временен мораториум върху износа на дървесина. България изнася сурова непреработена дървесина, включително и дърва за огрев за съседни страни и тази противоречива практика доведе до налагане на забраната. Мораториумът бе прекратен със законодателни промени, целящи създаване на условия за по-добър контрол върху дърводобива. Приетите през лятото на 2015 нормативни мерки целят повишаване на прозрачността и възможността за директен граждански контрол чрез създаване на публична информационна система. Ограничи се интензивността на сечeнето и се възприеха прости мерки за ограничаване на незаконния дърводобив като забрана за сеч и извозване на дървесина през нощта и изисквания за оборудване на камионите с GPS системи.

Инж. Дунчев допълва, че въпреки по-строгите мерки, има случаи на прикриване на нарушения от страна на контролни органи, подлагани на силен политически и корупционен натиск. Затова природозащитниците искат и повишаване на отговорността, която носят собствениците на фирми, извършващи дърводобив.

В последните години все по-очевиден за българските граждани става фактът, че незаконната сеч и посегателствата срещу природата носят след себе си тежки вреди за цялото общество, вариращи от невиждани наводнения и свлачища, до засушаване и замърсена питейна вода. Горите страдат и от екологични нарушения. През 2015 сериозни поражения е имало вследствие на снеголоми, ледоломи, ветроломи и пожари, които също влошават функциите на това българско богатство.

Социологически проучвания показват, че опазването на горите е най-важната екологична тема за българското общество. Диалогът между природозащитните организации и държавните институции се увеличава и това води до възможността за съвместни проверки в горите, с което се цели противодействие на манипулирането на резултати. Съществуват и не малко съвместни проекти, като тези за опазване на крайречните и вековните гори. WWF са картирали 25 000 хектара от последните вековни гори в България извън защитени територии съвместно с горски служители.

С помощта на държавата е създадена публична платформа gis.wwf.bg. Там всеки може да локализира дадена гора, а след това в страницата на Агенцията по горите да провери дали съществува издадено разрешително за сеч. През 2015 беше създадена и възможност да се сигнализира за нарушения в горите на телефон 112. С подобряване на нормативната база гражданите ще могат да участват и в разработването на областните планове за управление на горите.

Всеки може да допринесе за опазването на българската гора. По-добра информираност относно нейните проблеми и желание за по-голяма прозрачност в управлението и използването й са стъпка в тази посока.