В началото на седмицата България бе посетена първо от президента на Гърция Прокопис Павлопулос, а после от премиера на Турция Ахмет Давутоглу. Моментът на посещенията съвпадна с важни за ЕС решения – подготовка за евентуално приемане на живеещи в Турция сирийски бежанци на територията на 8 европейски държави, среща на върха по въпросите на миграцията и контрола по границите, съживяване на процесите на европейска интеграция на Балканите чрез подновяване на преговорите за приемане на Турция в ЕС и започване на преговори за присъединяване на Сърбия.
Диалогът в София не можеше да се абстрахира от този дневен ред на Европа, а домакинството й вероятно се обяснява с обстоятелството, че сега България има ангажимент по част от този дневен ред като ротационен председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
В разговорите с президента на Гърция българският му колега Росен Плевнелиев застъпи тезата, че миграционната криза е общ проблем и „горещи точки” за регистриране и разпределяне на бежанци трябва да има не само в Италия и Гърция, но и в някои страни на Балканите, през които транзитират бежанци към Западна и Северна Европа. Събеседниците се съгласиха, че за да няма обтягане на отношенията около бежанския проблем, в ЕС трябва да се формират ясни правила за решаването му и всеки да ги спазва. За интеграцията на още балкански държави в ЕС бе изказана подкрепа, но с уговорка, че заинтересованите страни трябва да съблюдават определени изисквания. В този контекст бяха повторени претенциите към Македония за зачитане на принципите на добросъседство и неманипулиране на историческите факти, а от гръцка страна към Турция бе предявено искане да уважава европейските икономически и политически реалности, а по откритите въпроси да се придържа към международното право.
И с гръцкия президент, и с премиера на Турция стана въпрос за засилване на взаимодействието на службите за сигурност. Отчетено бе успешно сътрудничество в това отношение в двустранен и в регионален план, включително и реален ефект от прилагането на неотдавнашното споразумение за полицейско и митническо сътрудничество между България, Гърция и Турция. След разговорите с премиера Давутоглу се разбра, че вътрешните министри на двете страни планират съвместни операции срещу трафикантите на хора. Не стана ясно обаче какво е становището на трите страни по идеята на ЕК за централизирана сухопътна и брегова охрана за външните граници на ЕС. Според въпросната идея, една нова и различна от Фронтекс структура, подчинена на комисията, а не на съответните държави, би охранявала гранични участъци, където националните власти не се справят добре. В момента такъв е случаят с Гърция по отношение на миграционния натиск откъм Турция и към границата с Македония. Вероятно темата бе пропусната, защото идеята на ЕК трябва тепърва да бъде одобрена от европарламента и от правителствата на страните-членки на ЕС.
В момента на разговорите в София европарламентът дискутираше проблеми на диверсификацията и сигурността на енергийните доставки, както и нуждата от ревизия на действащото законодателство за енергийна ефективност и от оптимално използване на националните и трансгранични енергийни инфраструктури. България и Гърция потвърдиха, че заедно ще участват в реализирането на газовия коридор Север-Юг и създаването на енергийна борса в Югоизточна Европа, а президентите им горещо приветстваха напредъка на проекта за връзка между националните газопреносни системи, която ще свърже България с Южния газов коридор и терминалите за втечнен газ в Средиземно море. В разговорите с турската страна също стана дума и свързването на газопреносните системи на България и Турция. Газовите връзки на България със съседните страни са на дневен ред от 7 години насам, но проектът с Турция значително изостана и сега дори самото му споменаване е повод за оптимизъм. Повод за оптимизъм даде и уверението на турската страна, че София и Истанбул ще бъдат свързани със скоростен влак, но при днешната обстановка в региона оптимизмът трябва да е умерен. Пример за такъв даде премиерът Борисов, коментирайки, че предстоят големи проекти, но те няма да се случат, ако държавите са с влошени отношения. И в този контекст веднага призова за нормализиране на отношенията между Турция и Русия.
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В момента повече от 450 екземпляра обитават бургаските влажни зони . Екзотичните птици никак не се..
На 10 януари поглеждаме от върха на алпийския ски подиум с емоцията на един шампион – Алберт Попов. След това отскачаме на приятна среща в центъра на..
Румъния става най-големият производител на природен газ в ЕС Румъния е била най-големият производител на природен газ в ЕС през 2024 г., а от..
В събота, 11 януари, ще нахлува студен въздух. Ще е облачно. Валежи от дъжд ще има в източните райони и Горнотракийската низина. В Лудогорието и..