Имало едно време, много отдавна, в едно малко градче и селцата около него, едни деца. Тези деца нямали компютри, не били ангажирани с много уроци по математика, английски и т. н., но пък имали вълшебни игри. Игри, които ги карали да се смеят, да търсят, да бъдат заедно по цял ден, щастливи и свободни.
Това не е само носталгия по отминало детство, но и съдържанието на проекта „Игрите на 20 век”. Комплектът от 15 картички с описания на детски игри и броилки от миналото столетие представя популярните: „Царю честити”, „Кральо – портальо”, „Стражари и апаши”, „Топчета” и много други. Всяка е илюстрирана от малките художници от Школа по изобразително изкуство „Захари Зограф” – гр.Самоков.
Моят интерес към нематериалното културно наследство идва доста преди образованието ми в Университет за архитектура, строителство и геодезия. Но и специалността ми също провокира интереса към хората, които създават градското пространство и техните предшественици. За мен беше много интересно, че възрастните хора разказваха игри, които разпознавах от детството ми. Финансирането на проекта беше по програма „Живото наследство” към фондация „Работилница за граждански инициативи“. Изпълнихме го в партньорство с Детска школа по изобразително изкуство „Захари Зограф” в Самоков, на която и аз съм възпитаник. Хубавото беше, че имахме възможност да работим с няколко възрастови групи. С тийнейджърите събирахме интервюта, обикаляхме селата около Самоков, както и в самия град. Говорихме с най-възрастните хора, които успяхме да открием. Питахме ги за игрите от детството им. След това те предаваха събраната информация на по–малките и играехме по описанията. Имаше приемственост, което беше най–големият успех в проекта. Освен това по-големите усвоиха важни умения – да събират информация по конкретна тема, да разговарят с хора от различна за тях среда, да се занимават с малчугани.
Миглена разказа и как най-малките са приели старинните детски игри, които са научили благодарение на проекта:
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения континент с българския военен изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Този път на борда му..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..