„Сурва, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, жълт мамул на леса, голям грозд на лоза, пълна кесия с пари... Живо, здраво до година, до година, до амина!” Благословии и пожелания за здраве и късмет звучат в първите часове на всяка нова година. Съхранени са и някои традиционни обичаи, извършвани на прага между две календарни години.
Любопитен и много показателен факт, който си струва да припомним в празничния ден – в началото на декември народният празник Сурова или Сурва в Пернишко беше вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Фестивалът на маскарадните игри в Перник е създаден през 1966 г. Провежда се ежегодно, а през 1985 г. получава статут на международен. Обичаят Сурва е описан във всички фолклорни области. Разпространена е и практиката маскирани ергенски дружини да обикалят селото и да сурвакат. Особено в Западна България. В зависимост от местния диалект те се наричат сурваскаре, джемале, джамали, бабугери, старци и др. Най-многобройна част от дружината е облечена в костюми от кожи на кози и овце с руното навън. Маските са зооморфни, често са оформени като висока композиция от летви, украсени с пера, рога, текстилни ленти. Задължителен елемент са звънците на кръста и тояга от сурово дърво. Наред с коледуването, този обичай има много старинна митологична основа. Изпълняван в период на преход в годишния цикъл, той има за задача да възстанови равновесието в природния и човешкия свят. Чрез него участниците – млади мъже, намиращи се във възрастов и житейски преход, усвояват знания, норми на поведение и религиозно-митологичните вярвания на своята общност. При изпълнението му те преминават от мрака към светлината, от незнанието към знанието, осигуряват за себе си и общността плодовитост и защита.
Сурвачките също са запазили своето място. Дрянови пръчки, окичени с различни цветни материи ще намерим и по пазарите. Но съвсем различно е да ги направим сами. Необходими са ни разноцветни вълнени конци, малко сушени плодове, наниз от пуканки, здрава дрянова пръчка – и сурвачката е готова. На върха прикрепяме ябълка и задължителната „златна” паричка – за да е здрава и богата годината.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..