Срещата на върха на ЕС в Брюксел очаквано приключи без значими решения, но въпреки това остави горчив привкус на задълбочаващо се разединение между старите страни членки и източноевропейските държави. Конфликтът е за разпределението на бежанците по вече утвърден квотен принцип, срещу което се обявяват някои източноевропейски държави, като Полша и Унгария. Българският премиер за пореден път потвърди готовността на София да изпълни задълженията си, но се обяви категорично против идеята държавите, които приемат малко или отказват да приемат мигранти, да получават ограничени еврофондове.
Конфликтът назря в навечерието на срещата на върха на ЕС в Брюксел, когато австрийският канцлер Вернер Файман заплаши източноевропейските страни с намаляване на евросубсидиите им, ако продължават да отказват приемането на бежанци. Солидарността в Европа не е еднопосочна улица – заяви канцлерът и намекна, че не изключва дори намаляване на вноската на Австрия в бюджета на ЕС: Бежанската криза натоварва националните бюджети и след като някои страни членки отказват солидарно да поемат част от тази тежест, то тогава за нето-платци, като Австрия, става трудно, да внасят толкова големи суми в европейския бюджет. Втвърденият тон от Виена коментира посланикът на Австрия в София Роланд Хаузер.
Вече е пределно ясно, че нито една страна, засегната от бежанската вълна, е в състояние да се справи сама с проблема – казва австрийският посланик. – Може да има само общо европейско решение, а това означава солидарност. Не може страни членки на ЕС да се правят, че проблемът не ги засяга. Никой няма право да се обръща настрани, и това се отнася и до т.нар. нето-получатели на европейски помощи. Идеята на Австрия като една сравнително малка страна, но която внася по-голяма сума в бюджета на ЕС, отколкото получава като субсидии, е всъщност чрез конкретната инициатива за прием на бежанци от Турция да апелира към основната ценност на ЕС – солидарността.
Всъщност безпрецедентната бежанска вълна, която това лято завари Западна Европа неподготвена, постави България в същото положение още преди две години. Тогава страната ни, както и Гърция и Италия, напразно апелираха за солидарно разпределение на тежестта. Може би това накара българският премиер Бойко Борисов остро да коментира идеята на Австрия за намаляване на европейските фондове и да предупреди, че тази тема, по този начин повдигната, може да създаде много трусове в ЕС и да постави в деликатна ситуация много премиери. Австрийският канцлер нарече бежанската криза „решаващ тест“ за ЕС. Наистина ли тя може да се превърне в препъни камък за цялостта на ЕС?
Бежанската криза със сигурност е едно от най-големите изпитания пред ЕС от създаването му до сега. Но ЕС винаги е успявал да намери правилното решение – казва посланик Хаузер. – Вярвам, че и сега ще бъде така и че европейците все пак ще проявят разум и солидарност при разрешаването на кризата. Изходът от тази ситуация минава през разрешаване на конфликта в Сирия и Ирак, което, естествено, ще отнеме време. Минава и през изграждането на зони за сигурност, на горещи точки за първична регистрация на бежанците и тяхното последващо разпределение, и не на последно място през сигурна защита на външните граници на ЕС. Именно това са и темите на срещата на върха в Брюксел. Но най-важното остава изработването на обща европейска миграционна политика за отсяване на хората, нуждаещи се от закрила, и на тези, които идват в Европа с други подбуди.
Както мигрантският поток, така и потенциалните терористи са облагодетелствани от Шенгенското споразумение и липсата на граничен контрол. Европейската комисия вече изработи предложение за засилване на сигурността по външните граници на ЕС. „България се справя сама с охраната на границите, но ако има финансова помощ, не бихме отказали. Нека всички се стегнат сами да се оправят, а ако не могат - другите да им помогнат“ – коментира българската позиция премиерът Борисов.Както е известно, България отдавна чака да бъде приета в зоната, свободна от граничен контрол. Само че има ли Шенген бъдеще?
Шенгенското споразумение в момента е подложено на сериозно изпитание – смята австрийският посланик Роланд Хаузер. – В рамките на шенгенската зона се издигат огради, въведен е отново контролът по границите. ЕК сериозно обмисля промени в тази насока, така че не смятам, че сега е моментът за България да настоява за това членство. Бъдещето на Шенгенското споразумение не е ясно, но със сигурност ще претърпи сериозни промени. Така че България трябва отново да изчака, и когато изкристализира новата рамка на Шенген да постави своето членство отново да дневен ред. А аз съм сигурен, че и тогава Австрия ще подкрепи България.
През 2025 г. в България ще има 249 работни дни и 1992 работни часа, изчисли сайтът за данъци и счетоводство Kik info. Благодарение на официалните празници българите ще се възползват от шест дълги уикенда през годината. Такива ще бъдат дните около..
Интензивен е трафикът на автомобили от Западна Европа по основната пътна инфраструктура на територията на Хърватия преди предстоящите почивни и празнични дни, предупредиха от МВнР. Поради големия брой пътуващи са се образували струпвания на моторни..
12 населени места в Смолянска област са с прекъснато електрозахранване след обилния снеговалеж от вчера. Без ток от снощи са селища в общините Смолян, Девин и Чепеларе заради паднали дървета по електропреносната мрежа. Екипите на EVN са на терен от..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..