Без инвестиции няма икономически растеж, увеличаване на доходите и повишаване на жизненото равнище. Това е твърдение, което стои в основата на икономическата политика на всички държави в света. Неслучайно всяко правителство се мъчи по всякакъв начин да привлича чужди инвеститори и да стимулира местните капиталовложения с различни преференции, допълнителни услуги, данъчни облекчения и т.н.

В България тези дни стана известно, че чуждите инвестиции нарастват и то с цели 40% в сравнение с предходната година. Ръстът е впечатляващ, въпреки че в абсолютни цифри става дума за много скромни суми от порядъка на малко повече от 1 млрд. евро. С толкова малко реален ефект върху икономиката не може да се очаква, най-много няколкостотин души да получат работа. Едва ли тук точно е мястото да се анализират причините за сравнително ниския интерес на чуждестранните инвеститори към България. Но едни други цифри, съобщени също тези дни, не може да не повдигнат въпроса за местните инвестиции и за вътрешното търсене. Още повече, че редица икономисти са на мнение, че ускоряване на икономическия растеж в България може да дойде от увеличаване именно на вътрешните инвестиции и вътрешното потребление. Да, но българите нито са консуматорски настроени, нито имат някакви инвестиционни планове. Това е поне изводът от последните статистически данни на БНБ, според които спестяванията на гражданите и неправителствените предприятия продължават да растат, достигайки вече 74% от БВП и впечатляващата сума от 32 млрд. евро. Само за месец тези влогове са се увеличили със 190 млн. евро! И тази колосална за България сума стои по банковите сметки и даже не трупа лихви, тъй като те са вече близко до нулата. На развитите финансови пазари се предлагат стотици видове възможности за влагане на свободните пари, като банковите влогове са само една от тези възможности. Допълнително здравно осигуряване, допълнително пенсионно осигуряване, застраховки живот, инвестиции в недвижими имоти, инвестиции в ценни държавни и корпоративни книжа, инвестиции в злато и в предмети на изкуството и още какво ли не. Отвсякъде те примамват да си дадеш парите и да спечелиш.

В България всичко това на хартия го има, но на практика е някаква българска, изкривена и още твърде хилава версия на познатите по света финансови инструменти. И най-важното, българинът не притежава необходимата финансова култура, познания и капитал, които да му помогнат да избере най-доброто за него и неговите пари вложение. В интерес на истината следва да се признае, че и спестените пари в масовия случай са толкова малко, че освен за традиционен банков депозит, за нищо друго не стават. Какви инвестиции, какви фондове и какви ценни книжа с 1000 евро спестени!?!?

Получава се някакъв омагьосан кръг – българите спестяват, защото за инвестиции парите им са малко, а инвестициите в растежа са малко, защото огромни пари стоят замразени по банкови сметки. Очевидно че от този кръг трябва да се излезе и че това ще може най-лесно да се направи с иновациите и дигиталните технологии, които предлагат огромна производителност и доходност при ниски първоначални капиталовложения. Обаче изискват сериозно образование и професионални умения, които започват все по-осезаемо да липсват в страната.